Габорн поговори няколко минути с Ерин, след което тя доведе принц Селинор, за да го запознае със същината на нещата.
Габорн го покани да седне и го разпита.
— Ерин ме предупреди, че баща ви заговорничи срещу мен. Колко сериозен е този заговор според вас? Дали ще тръгне на война срещу мен, или ще прати платени убийци?
Селинор отговори откровено, сякаш самият той беше премислял с тревога тези възможности.
— Не знам… Баща ми никога не е започвал война, нито е пращал убийци срещу някой владетел в Роуфхейвън. Никога не е говорил с мен за такава възможност. Но… напоследък сякаш не е на себе си. Поне през последния месец. Мисля, че той… полудява.
— Защо мислите, че полудява? — попита Габорн.
Селинор се огледа да се увери, че никой не ги подслушва.
— Преди три седмици, докато целият замък спеше, той се промъкна в стаята ми само с една запалена свещ в ръка. Беше гол и се усмихваше блажено, никога не бях виждал такава усмивка на лицето му. Гласът му беше тих и сънен. Той ми обяви, че е видял знак в небесата и знаел със сигурност, че той ще е следващият Земен крал.
— Какъв знак е видял? — попита Ерин.
— Твърдеше, че е видял три звезди да падат от небето, и трите наведнъж, ярки и огнени. После, щом доближили хоризонта, те изведнъж завили и обиколили замъка, като направили огнена корона, която обхванала целия Южен Кроудън.
Габорн се зачуди. В нито една легенда, свързана със земните сили, не се споменаваше за метеори.
— И той е помислил, че това е знак на Земята?
— Да — отвърна Селинор. — Но аз реших, че само му се е привидяло, и му го казах. За доказателство отидох да поговоря с далекогледеца на стените на замъка, както и със стражите, за да убедя баща си, че е сбъркал.
— Те какво казаха? — попита Габорн.
— Стражите в цитаделата на Посветителите не бяха видели нищо, защото в това време обикаляли долу, вътре в цитаделата. Оказа се, че четирима души липсват. Далекогледецът на наблюдателницата беше мъртъв.
— Мъртъв? — попита Ерин. — Как?
— Паднал от кулата. Дали някой го е бутнал, или се е подхлъзнал, или просто е решил да скочи — не знам.
— А изчезналите?
— Баща ми отказа да ми каже къде са отишли. Намеква, че са на някаква задача. Каза само: „Имат си задължения другаде.“
— Смяташ ли, че баща ти е убил далекогледеца и е отпратил останалите? — попита Габорн.
— Може би — отвърна Селинор. — Пратих хора да проверят по границите на Южен Кроудън и да ги потърсят. След седмица намерихме един селяк, който твърдеше, че бил видял един от липсващите рицари да препуска на юг. Каза, че го поздравил, но рицарят препускал като в сън… без да го вижда, без да му отвърне.
— Обзет от лошо предчувствие, се разтърсих още по-упорито и открих, че наистина и четиримата рицари са напуснали кралството — единият поел на юг, другият на север, третият на изток, а четвъртият на запад — продължи той. — И всеки от тях тръгнал, без дума да каже.
— Тук вони на вещерство — каза Габорн. Никак не му харесваше. Това нямаше нищо общо със земните сили. По-скоро намекваше за нещо много опасно.
— Ето защо се замислих — продължи Селинор. — Имахме една билкарка в хълмовете край замъка, старица, наричаха я Ореховата жена, защото все орехи събираше. Беше вещица, живееше в горите и се грижеше за катериците. Отидох при пещерата й да я помоля за съвет, да разбера дали това може да е дело на Земята… Но макар да бях чувал, че живее в пещерата от сто години, изведнъж се оказа, че е изчезнала.
— А ето го и най-странното — довърши Селинор. — Заедно с нея бяха изчезнали и всички катерици в горите.
Ерин нервно облиза устни. Тази Орехова жена явно служеше на Земята. Беше Земен пазител като Бинесман, само че с различна задача.
— Попитахте ли чародея Бинесман за това? — запита го Габорн.
Селинор поклати глава.
— Малко бяха доказателствата за тези мои тревоги. След онази нощ баща ми не проговори повече за заблудата си, макар да ми се струва, че тази негова самозаблуда ръководи всяко негово дело.
— Как? — попита Ерин.
— Той много кротко и последователно се свързваше със своите лордове и започна да укрепва отбраната си, удвояваше и учетворяваше стражата. В това нямаше нищо лошо, защото три дни преди Хостенфест той успя да избие група убийци на Радж Атън. Всъщност поведението на баща ми, разумната му реакция на тази налудничава заблуда ме убеди, че фантазията му може да се окаже нещо добро, че дори и да е изпаднал в самозаблуда, тя може да е от полза. И си признавам, че в един момент дори започнах да си мисля дали пък този знак не е бил истински. Но след това, преди седмица, се случи нещо друго. Баща ми изпадна в неописуем гняв, когато разбра, че има друг претендент за Земен крал. Закрещя и почна да хвърля каквото му попадне. Изпокъса гоблените, събори трона си. Наби слугата, който му донесе вестта. Когато най-сетне се успокои, твърдеше, че е трябвало да се сети, че ще се появят претенденти за трона му. И започна да замисля как да ви дискредитира — по-точно титлата ви. Историите му изглеждаха толкова убедителни, че дори и аз се зачудих дали не сте самозванец. Но баща ми изведнъж стана някак… нестабилен. Заговаряше за нещо, после изведнъж сменяше темата или изреваваше на слугите някаква несвързана заповед. Той… държи се странно.