Все пак Лоуикър беше един от най-стабилните съюзници на крал Ордън. Преди по-малко от три седмици Лоуикър бе устроил пищно посрещане в чест на неговия баща, докато Габорн пътуваше на север.
Лоуикър щедро бе обсипвал с похвали Габорн — намекваше, че принцът може да си намери чудесна партия в лицето на неговата дъщеря — едно пълничко момиче, не притежаващо нито една забележима добродетел, но което също така като че ли си нямаше и никакъв порок.
Габорн си припомни как една вечер пиха греяно вино край камината, докато Лоуикър и баща му си разправяха ловни истории, тъй като преди години Лоуикър често бе придружавал Ордън на север за есенния лов.
Но преди три години Лоуикър беше паднал при езда, беше си счупил бедрената кост и вече рядко се качваше на кон, защото изпитваше остри болки. Оттогава не беше излизал на лов и бащата на Габорн съжаляваше за това.
Габорн си даваше сметка, че Йоме ще му се сърди. Беше побързал да тръгне от Тор Доуан отчасти заради нарастващото усещане за опасност, което прииждаше към него от юг, чувството, че трябва бързо да нанесе щурм. Но всъщност бързаше, защото се надяваше, че така ще откаже Йоме да го догонва.
Знаеше, че тази сутрин тя се е сблъскала с някаква опасност по границите на Хиърдън. И докато яздеше, все по-силно усещаше, че мнозина от хората под негова опека днес ще загинат. Не искаше Йоме да се окаже една от жертвите.
Стената Крискейвън се простираше на сто и четиринайсет мили по границата между Флийдс и Белдинук. Бастионът от черен камък се издигаше на двайсет стъпки височина и беше двайсет стъпки широк в основата си. Освен това, преди векове откъм северната фасада на вала беше прокопан ров, тъй че сега там винаги течеше плитка река, освен в разгара на лятото.
По стената можеха да препускат един до друг два коня, но владетелите на Белдинук не бяха изпитвали нужда да поддържат гарнизон на крепостта Крискейвън през последните двеста години.
Когато рано следобед Габорн доближи стената, към портата Фейман, изпита донякъде радост, като видя тълпите белдинукски воини по бойниците и конете, препускащи по стената, и като чу призива на надутите бойни рогове. Прецени, че само тази порта се държи от хиляда войници.
Стената щеше да е здрава преграда срещу войските на Радж Атън, ако се опитаха да минат оттук.
Но когато заедно със сто рицари се приближи към стената, отново изпита онова смразяващо усещане, сякаш всички ги загърна тъмен облак.
Земята му нашепна за опасност.
Габорн даде знак на рицарите да спрат на двеста крачки от отворената порта и огледа стражите отпред. Мъжете бяха в униформите на Белдинук, с високи ръбести посребрени шлемове и тежки брони. Щитовете им бяха с герба с белия лебед на кафяво поле. Над портата някакъв капитан махна с ръка на Габорн да влиза.
Но нещо не беше наред. Портата Фейман зееше широко отворена и приканяща, както от стотици години. Беше широка четиридесет стъпки и стената се издаваше над нея, осеяна с десетки амбразури за стрелците.
Габорн мълчаливо предупреди своите Избрани в свитата за дебнещата ги засада. Около него задрънча метал, щом лордовете пуснаха забралата и занадигаха щитовете.
Принц Селинор, който яздеше до Ерин Конал, през два коня от Габорн, се озърташе нервно, учуден какво става.
— Кой ни се опълчва? — извика Габорн. Пътуването беше дълго и прахът бе задръстил гърлото му. Въпреки че се готвеше за бой, Габорн не беше взел нито един дар на глас. Сега вятърът духаше насреща му, връщаше думите му назад и той не беше сигурен дали мъжете по стените са го чули.
Те го гледаха отгоре настръхнали. Мнозина посегнаха към колчаните и отстъпиха зад бойниците.
— Кой смее да се опълчва на Земния крал? — извика кралица Херин и гласът й прогърмя до крепостната стена много по-добре от този на Габорн.
Изведнъж зад стената закънтяха копита. Конна редица се спусна отляво и отдясно и рицарите се изсипаха през отворената порта. Габорн виждаше само първия ред, но прецени, че са поне хиляда.
Начело яздеше самият крал Лоуикър. Беше с бяла коса, тясно лице и светлосиви очи, започнали да избледняват от старостта. Дългата му коса беше сплетена на плитки. Броня не носеше, сякаш с това искаше да покаже, че презира Габорн като воин и не вижда смисъл да я облича.