Беше намръщен от болките си.
— Махай се, Габорн Вал Ордън — извика крал Лоуикър. — Връщай се в Хиърдън, докато можеш! Не си добре дошъл на моята земя. Белдинук е затворен за теб.
— Вестоносецът ти ми каза друго преди два дни — извика Габорн. — Защо си станал толкова негостоприемен? Двамата с теб сме стари приятели.
Мъчеше се да говори спокойно, да запази приятелски тон, но кръвта му кипеше. Чувстваше се предаден. Лоуикър лъжливо беше предложил подкрепата си и го бе подканил да дойде бързо тук, за да се бие редом с него. А всъщност беше намислил да го съсекат като псе. Макар да се стараеше да остане спокоен, в сърцето си разбираше, че Лоуикър никога вече няма да е негов приятел.
— Баща ти ми беше приятел! — викна Лоуикър гневно. — Но аз не съм ти за подигравка. — Вдигна пръст срещу Габорн, сякаш той беше провинило се дете. — Ти при първа възможност си присвои бащината корона, но ти се стори малка! Сега се наричаш Земен крал. Кажи ми, Земни кралю, тези сто души ли са единствените глупци, решили да те последват до гибелта ти?
— Следват ме още — каза Габорн.
Но Лоуикър го изгледа свирепо и поклати глава, сякаш съжаляваше сподвижниците му.
— Когато започна да се учиш в Стаята на лицата, младежо, започнах да се усъмнявам. Помислих, че щом не искаш да се учиш да бъдеш крал, най-малкото ще се научиш да играеш тази роля. А сега ми се надуваш тука, като някой велик монарх, но аз изобщо не съм впечатлен. Връщай се на север, натрапнико, докато все още можеш.
Габорн изпита нарастващо чувство за опасност. Лоуикър не ръсеше празни закани. Ерин и Селинор го бяха предупредили, че крал Андърс се е надявал да отклони от него Лоуикър с лъжите си, и Андърс явно се беше справил доста добре.
Лоуикър му беше замислил засада и само след секунда можеше да заповяда атака. Но Габорн все пак се надяваше, че ще успее да го убеди да разбере истината.
— Ти ме обвиняваш в кралеубийство, но си подготвил убийството ми? — каза Габорн с надеждата, че ще му помогне да схване собствената си грешка. — Боя се, че си просто пионка на Андърс. Колко ще се смее Радж Атън, ако може да види това!
— Не е кралеубийство да убиеш престъпник — настоя Лоуикър, — дори този престъпник да е човек, когото винаги съм обичал като свой роден син. Бих искал да повярвам, че си Земния крал. — Но тонът му беше хладен и Габорн се усъмни в искреността му.
— Наистина съм Земния крал — каза Габорн и се взря дълбоко в сърцето на Лоуикър с помощта на Земния си взор.
И видя човек, влюбен във високия си сан и обичащ богатството и възхвалата повече, отколкото истината. Видя човек, който винаги е изпитвал ревност към влиянието на крал Ордън, толкова ревнив, че устройваше най-помпозни посрещания на Ордън… но в същото време беше скроил как да откъсне за себе си част от Мистария.
Видя човек, който се беше оженил за жена, която ненавиждаше, за да може по този начин да си спечели по-високо положение.
Спомни си как преди години баща му беше оплакал кончината на съпругата на Лоуикър. Но сега, като се вгледа в ума на краля, видя как Лоуикър се беше преструвал на обичлив съпруг толкова добре, че когато кралицата бе паднала от коня при нещастен случай по време на лов, без никакъв свидетел освен самия Лоуикър, никой не бе поставил под въпрос причината за смъртта й.
Видя човек, който се мисли за умен и тайно се поздравява за начина, по който бе убил жена си.
И обезсърчен човек — защото Габорн не беше се оженил за невзрачната му щерка, а той се беше надявал, че Габорн ще обича богатството толкова, колкото самия него, и отдавна беше пресметнал как да уреди както брака на Габорн, така и ранната му смърт.
Докато ровеше в душата на крал Лоуикър, душата на човек, когото винаги бе смятал за приятел, Габорн намери там само една празна, смачкана коруба. Там, където беше вярвал, че ще види доблест и чест, намери само маска, криеща чудовищна алчност.
Лоуикър не действаше като пионка на Андърс. Най-малкото беше негов съзаклятник.
Прилоша му.
— Е — каза Лоуикър с фалшива усмивка. — Щом си Земния крал, покажи ми някакъв знак, за да мога да ти повярвам и да стана твой слуга.
— Ще ти покажа — извика Габорн. — Ето го знака: всички хора, които откажат да ми служат, ще погинат в тъмните времена, които идат.
— Лесно е да се твърди, трудно е да се докаже — изсмя се Лоуикър. — И щом всички ще погинат, все едно дали ти служат, или не, не виждам ползата да стържа пред теб кльощавите си колене.