— Така и не разбирам — отвърна Пащук, — как части на тялото, които вече нямам, могат да ми причиняват толкова болка.
— Толкова ли е зле?
— Като наближим Карис — каза Пащук, — не се съмнявай, че Радж Атън ще поиска и твоите трийсет грама плът.
— Трийсет? — пошегува се Боренсон. — Мъжкото ми е повече.
Пащук не се усмихна.
— Съветвам те да обърнеш коня и да избягаш. Нито конят на Ха’Пим, нито на Маакет могат да те настигнат. Аз може и да те погоня хубаво, но няма да те настигна.
— Защо? — попита Боренсон.
Пащук поклати глава.
— Декретът на моя господар е издаден, за да въздържа мъжете да търсят Оубран и за да не се задяват дворцовите слуги с конкубинките. Не вярвам, че е предназначен за хора като теб, мъже на честта, които няма да изменят на думата си.
Боренсон изпита искрена благодарност.
— Благодаря ти. Но какъв придружител ще съм, ако избягам и не се погрижа за сигурността на поверената ми?
В сърцето си изведнъж осъзна, че не би могъл да избяга, не би могъл да остави Сафира. Сега трябваше да стои до нея. Зачуди се дали изобщо ще може да я остави, след като това пътуване свърши, когато дойде време да поеме към Инкара. Част от него копнееше да остане до нея, защото да я остави щеше да е болезнено. Но знаеше също така, че трябва да е там най-малкото за да може да забие нож в гърба й в случай, че тя се опита да предаде Земния крал.
Пащук поклати глава.
— Само те предупреждавам, за твое добро. Бих те разбрал, ако избягаш. И ако ти се удаде такъв шанс, направи го.
Боренсон се загледа към пътя. Искаше Пащук да повярва, че обмисля тази възможност, че няма някакъв по-скрит мотив да остане близо до Сафира.
— Може би си прав. Изглежда, няма да имате нужда от мен. Досега трябваше вече да сме се натъкнали на мистарски патрул — поне в последните двайсет мили, — но наоколо не се виждат патрули.
Не пожела да каже повече. С разрушаването на Синята кула в Мистария щяха да са останали малко мъже, годни за гранични патрули, а повечето от тях щяха сега да се крият зад стените на Карис.
— Това е безсмислено — каза Боренсон. — Нямате нужда от мен да ви пазя. Но защо Сафира пътува толкова бавно? От какво се бои?
Пащук облиза устни и прошепна:
— Тя е по-умна, отколкото си мислиш. Има опасност да ядоса господаря ни. В Индопал казват „Никой не ядосва краля ни два пъти“. Когато му поднесе посланието си и го прикани към мир, тя ще има само един шанс. Трябва да се справи по най-добрия начин. Имай търпение. Ти й даде хиляда силара. Кога според теб облекчителите ще приключат с изцеждането им?
— Не знам — отвърна Боренсон. — Колко облекчители има тя? — Допускаше, че облекчителите в палата са поне десетина.
— Двама — каза Пащук. — Майсторът и чиракът му.
Боренсон облиза устни. Само двама. Трябваше да изцеждат по един силар на всеки пет минути. Двамата можеха да извлекат по двайсет и четири дара на час, двеста и четиридесет за десет часа работа, може би четиристотин, ако се потрудят осемнайсет часа.
Красотата на Сафира се усилваше нощ и ден. С всяка минута тя ставаше все по-красива и сияйна.
Облекчителите й сигурно се трудеха на предела на силите си. Но беше невъзможно да извлекат цели хиляда дара за по-малко от два дни.
Дотук Сафира беше пътувала само около двайсет часа. Боренсон пресметна, че ако продължат с бърза езда, могат да стигнат до Карис след още четири часа — или по-малко.
Но Сафира трябваше да изчака.
— Но тя не може да ни задържи тук цял ден! — каза Боренсон. — Досега Радж Атън трябва вече да е обсадил Карис. Утре срещу него ще връхлети Земния крал.
— А толкова ли е важно, ако Карис падне? — попита Пащук. — Ти се стремиш да отклониш една битка. Сафира се надява да сложи край на цялата война.
— Но… още цял ден!
Пащук поклати глава.
— Тя няма да чака цял ден. Вчера, докато ти спа, поговорих с иконома на палата на конкубинките. Палатът побира по-малко от петстотин жени и стражи, плюс няколко слуги. Облекчителите са се заклели, че днес до залез-слънце ще изцедят от дарове всяко лице, което си заслужава силара. Ако техните сметки са верни, дотогава към Сафира ще са прехвърлени над хиляда и двеста дара на глас и две хиляди и четиристотин дарове на обаяние. След това, в палата на конкубинките единствените същества, от които облекчителите могат да извличат обаяние, ще са камилите. — Пащук се засмя на шегата си.