Боренсон се усмихна. Разбира се, Радж Атън не притежаваше толкова дарове на обаяние. В цялата история Боренсон не беше чувал за кралица, която да е взела повече от една десета от онова, което Сафира се надяваше да натрупа.
Имаше шанс да убеди Радж Атън. Един шанс.
Боренсон тихо приклекна до Пащук и остави Сафира да си почива.
Късно следобед Сафира се събуди и след няколко дълги минути каза с глас, по-сладък от най-сладката песен:
— Имам добра вест. Облекчителите престанаха да ми добавят дарове. Работата им свърши, за добро или за лошо.
При тази вест Боренсон и Пащук оседлаха петте подсилени коня.
Пътищата бяха разкаляни и се наложи да продължат по-бавно, отколкото му се искаше на Боренсон. Надяваше се все пак да стигнат до Карис преди залез-слънце.
Яздеха колкото може по-бързо двайсет мили и накрая намериха мистарийския патрул, от който Боренсон се беше опасявал.
Покрай пътя лежаха десетина рицари с герба със зеления мъж, разкъсани до неузнаваемост. Един конски труп висеше в клоните на едно дърво на четиридесет стъпки височина. Повечето мъже бяха посечени на парчета: тук се въргаляше тяло с изсипани вътрешности, там се виждаше половин крак. Някои части от телата просто липсваха. Земята около труповете беше утъпкана от тежки стъпки, но рицарите не бяха успели да убият нито един противник. Рядко в живота си Боренсон беше виждал такова клане. И се беше случило преди по-малко от час. От вътрешностите на мъртвите все още излизаше пара.
— Изглежда, този патрул се е натъкнал на мъжете на моя господар — каза невинно Сафира и покри красивия си нос с везана със сребро кърпа, за да не диша миризмата на кръв и жлъчка. Гласът й беше спокоен и изобщо не трепна, сякаш гледката с изпосечените мъртви воини изобщо не я впечатляваше.
Боренсон се зачуди що за гледки трябва да е виждала на крехката си възраст, та да е станала толкова безчувствена.
Може би не я интересуваше, защото тези мъртъвци бяха нейни врагове?
Пащук само поклати глава, обезпокоен от наивността на Сафира.
— Не са срещнали наш патрул, о, Велика звезда. Никой човек не би могъл така дивашки да разкъса друг човек. Хали са направили това.
— О! — отвърна Сафира без капка чувство, сякаш мисълта за хали, бродещи в горите около тях, изобщо не я притесни. Телохранителите й се заоглеждаха неспокойно.
Пащук погледна Боренсон. Тъмните му очи говореха много.
— С тия хали по пътя ни чака беда.
Халите изпращат послание
Роланд се изправи на стените на замъка и завика възторжено, когато Радж Атън се появи от цитаделата на херцога и гръмогласно заповяда на хората си да се подготвят за щурм.
Горди Непобедими се спуснаха от бойниците към конете си, щитоносци заизнасяха сбруи и пики от оръжейната. Щеше да мине цял час, докато се подготвят за щурма, и Роланд не можеше да направи нищо друго, освен да чака.
По склона на Костения хълм халите магесници се трудеха настървено; злата магесница хвърчеше направо като… като хала и бляскаше като мълния. Докато се трудеха, от руната се завихри гъста кафява мъгла.
От миризмата на смърт и гнило, вдигаща се от Костения хълм, на Роланд му прилоша. Стомахът му се сгърчи, мускулите го заболяха, а очите му толкова пареха, че едва можеше да гледа към хълма.
Докато воините на Радж Атън се снаряжаваха, Роланд забеляза по равнината смътни промени. Огромните лепкави бяха сдъвкали трева и дървета и непрекъснато изхвърляха гъста, лепкава пихтия, която виячите използваха, за да скрепят с нея камъка — камък, който оформяше стени и барикади.
Трудеха се и на южния бряг на езерото, където бяха издигнали няколко големи купола. Някои бяха предположили, че тези куполи са места за гнездене, но сега халите преобърнаха куполите, забутаха ги във водата и Роланд разбра, че куполите всъщност са кораби, огромни съдове без гребла или платна, с форма на половин черупка от орех.
Виячите се заловиха усърдно да градят бордовете на корабите.
Хладен ужас прониза стомаха на Боренсон. До този момент чудовищата като че ли не обръщаха внимание на хората в Карис.
Но сега стана явно, че също като бойците на Радж Атън долу в двора, и те се подготвят за атака.
На запад халите продължаваха да ровят. Опустошената земя се беше изпъстрила с кратери и отвори, които странно защо бяха по-високи на север, отколкото на юг.