Стените на Карис блестяха неестествено на фона на влажната кал.
Подвижният мост се спусна и навсякъде по стените мъжете нададоха диви викове на възторг. Радж Атън лично поведе атаката, понесъл дълга бяла ясенова пика и яхнал огромния си сив подсилен кон.
Понесе се напред с изумителна скорост и след секунди тропотът на копитата прокънтя през равнините към Трона на разрухата. Оръженоските, които чакаха далече отвъд провлака, се втурнаха да го посрещнат.
Той профуча покрай първите няколко огромни чудовища все едно, че бяха камънаци в буен поток. Бойците му се изляха след него. Всеки кон имаше дарове на мускул, гъвкавост и метаболизъм, и затова макар и в броня, можеха да препускат като вихър.
Лицето на Радж Атън грееше като слънцето. Макар и отдалече, той привличаше погледа като никой друг, сякаш носеше със себе си цялата красота на света.
Рицарите продължиха в стегната формация — пет колони, препускащи на север към Трона на разрухата. Хали се втурнаха да им преградят пътя, корубите им засияха мрачно.
От толкова далече на Роланд Радж Атън и хората му му заприличаха на мишки, нападащи преяли котки.
Конете им бяха възхитителни и бързи, пиките им блестяха на слънцето като игли. Мъжете крещяха бойни викове и вятърът ги разнасяше надалече.
А халите се извисяваха над тях, болезнено сиви и подпухнали.
Пиките удариха. Някои рицари се опитваха да улучат мозъка на халата, като се целеха в мекия участък на черепа или като забият пиката през небцето й. Ударена по такъв начин хала издъхваше почти моментално.
Но други пробваха да забият пиката в корема на халата — разкъсваща и болезнена рана.
Непобедимите щурмуваха и започнаха да нанасят ударите си, но в повечето случаи щом някоя пика удареше, се кършеше безвредно в здравата коруба на халата. Воините, които не успяваха да нанесат смъртен удар, изхвърчаваха от седлата и останали без оръжие, се пръскаха да потърсят убежище с надеждата, че приятелите им ще покосят противниците.
Роланд видя как един от конете се подхлъзна в калта и се блъсна в една хала като в каменна стена — и конят, и ездачът паднаха. На друго място една оръженоска развъртя пръта си и посече краката на нападащия я боен кон.
Половин дузина хали нападаха за секунди, както и няколко мъже. След като всяка рицарска колона срещнеше съпротива, мъжете свиваха настрана от противника, така че колоните скоро се превърнаха в криви, зигзагообразни потоци.
А след като пиконосецът удареше целта си, оставаше без пика. Тя или оставаше безнадеждно забита в халата, или се трошеше. И в двата случая пиконосецът трябваше да обърне и да се оттегли.
Радж Атън и неколцина рицари се понесоха по Трона на разрухата — конят му запрепуска през кафявите облаци, които не спираха да се вихрят от него, между широките колони от втвърдена пихтия, оформящи пашкула.
„Налита като муха в паяжина“ — уплаши се Роланд.
Няколко десетки огромни оръженоски се надигнаха да го посрещнат. На върха на трона лепкавите като чудовищни червеи се изправиха в почуда пред заплахата, а магесниците заеха отбранителни позиции зад стените на самата руна. Виячите побягнаха за укритие. Злата магесница се извърна да го погледне с безоката си глава, след което пренебрегна заплахата и отново се захвана за работа.
При атаката на Непобедимите в края на пашкула се надигнаха на задните си крака хали, огромните им ноктести пръсти блеснаха, стиснали грамадните им пръти и славни чукове.
И тогава силите се сблъскаха. Десетина хали бяха съкрушени в стихията на щурма. Пръснаха се пики. Кристални мечове заплющяха из въздуха по-бързо, отколкото можеше да се види. Повечето Непобедими и конете им бяха посечени на място.
Само в този щурм при устието на пашкула Радж Атън загуби цяла дузина мъже. Мъжете, ударили халите, загубиха пиките си. Самият Радж Атън срази една хала, като заби пиката си в устата й.
Но туловището й блокира пътя му към Костения хълм. Той обърна коня си и препусна назад към замъка с няколко рицари след него.
От рововете при Копторите на лорд Палдейн наизскачаха разгневени хали и се пръснаха сред сенките, други затичаха откъм западния бряг на езерото. А по пътищата на юг безкрайната им колона не секваше.