Врана изграчи над главата на Роланд тъкмо когато халата скочи от кораба. За негова изненада, чудовището захапа огромния си меч като куче, понесло пръчка, и се закатери нагоре, раздирайки стената с грамадните си нокти.
„Всички на тази стена сме обикновени хора — помисли Роланд. — Няма кой да се изправи срещу хала, дори да е невъоръжена.“
Някой зад него извика:
— Дайте няколко алебарди насам!
Да се бутат чудовищата от стените с алебарди изглеждаше добър план, но нямаше време да се донесат такива оръжия. Повечето алебарди щяха да се използват долу, при портите на замъка.
Роланд тикна късия си меч в ножницата и награби грамадния камък наблизо. Беше як мъж, и едър, но пустият му камък тежеше поне четиристотин фунта.
Той се напъна да вдигне проклетата канара и да я пусне от бойниците.
Тя заотскача с тътен от стената и удари здраво халата по безоката глава, на около шейсет стъпки по-надолу. Чудовището спря за миг зашеметено и се долепи до стената, сякаш се побоя от втори камък.
Но за негово отчаяние, грамадната канара не беше достатъчна, за да откърти тварта от стената. Тя само заби костните израстъци при свивките на лактите си в камъка и продължи да пълзи нагоре, вече по-предпазливо. Шиповете се забиваха в мазилката и намираха дупки за хващане, които един човек никога нямаше да може да види.
За три секунди чудовището стигна до върха на стената и се надигна, готово да я прескочи.
Халата стъпи на зъберите, вдигна меча си и замахна към стоящото наблизо момче.
Мечът премаза пребледнелия като брашно момък в каменния под сред гейзер от кръв. Роланд извади късия си меч и нададе боен вик.
Сбрал целия си кураж, той се втурна напред. Чудовището се крепеше рисковано на върха на стената, хванало се за зъберите с ноктестите пръсти на задните си крака. Роланд видя добре ставите, свързващи пръстите със стъпалото, и разбра къде трябва да посече.
С все сила заби меча дълбоко в ставата на пръста на халата и чу как чудовището изсъска от болка.
Мечът се заби чак до дръжката и Роланд задърпа да го извади. Мийрън Блитифелоу скочи напред с бойната си брадва към друга става.
— Пази се! — изрева зад тях барон Пол.
Роланд погледна нагоре и видя един огромен нокът да се спуска към него. Нокътят закачи рамото му, заби се в плътта му и го вдигна във въздуха. За миг той се озова на трийсет стъпки над кулата и видя огромната паст на чудовището с няколкото реда кристални зъби.
Но забеляза, че мъжете долу използват момента, за да нападнат звяра. Един грамаден мъж се втурна и се хвърли срещу чудовището с щита напред.
И тогава халата изпусна Роланд и полетя надолу. Роланд падна върху няколко бранители и зяпна в ужас кръвта, която бликаше от дясното му рамо. Болката беше ужасна.
Чуха се радостни възгласи, щом халата се катурна през стената и пльосна във водата.
— Лекар! Доведете лекар! — завика Роланд.
Но не дойде никой. Той стисна рамото си, за да спре кръвта. Тресеше се неудържимо.
Запълзя назад по каменния пасаж, за да направи място на другите бранители на крепостта.
Огледа се да види барон Пол, но него го нямаше. Десетки мъже тичаха насам да защитят стената.
Изведнъж Роланд си спомни за мъжа, втурнал се с щита напред, онзи, който събори халата в езерото. Никой обикновен човек не можеше да извърши такъв подвиг — само мъж с дарове на мускул.
И разбра къде е барон Пол.
Сърцето му се разтупка; той се надигна на крака. На изток и запад халите завладяваха стената. Войниците се мъчеха да отблъснат чудовищата.
Но тук, поне засега, щурмът беше спрял. Роланд погледна към водата долу. Водата беше кипнала — халите все още се мъчеха да стъпят на сушата. Но корабът точно под неговия пост потъваше. Туловището на падащата хала, тежащо над десет тона, се бе оказало твърде много за каменния кораб. Носът се беше потрошил и халите потъваха заедно с него.
Потъваха като барон Пол в металната му броня.
Роланд изрева на Мийрън Блитифелоу:
— Барон Пол! Къде е?
— Загина! — извика му в отговор Блитифелоу. — Загина!
Роланд падна на колене от изнемога. Студената лапавица полепна по врата му. Над главата му запърхаха грий.
А небесата почерняха, въпреки че злата магесница, цялата окъпана в светлина, все още не беше изрекла поредното си проклятие.