Той поведе атака срещу първия ред на халите, бърз като мълния и размахал две бойни брадви. С шестте си дара на метаболизъм можеше да действа бързо, но трябваше точно да пресмята всеки свой замах.
Една хала се плъзна към него по гърбовете на мъртвите, вдигнала над главата си славен чук. Спусна се с грохот, защото корубата й се тресеше по мъртвите като канара, затъркаляла се надолу по хълм.
Щом спря долу, един главанак зад Радж Атън изрева, замахна с грамадния си прът, заби го в пастта на чудовището и халата спря и залитна назад.
Халата успя да вдигне чука над главата си. Радж Атън се поколеба за една осма от секундата, докато главанакът задържаше главата на халата назад, след което замахна. Първият му жесток удар улучи халата зад шипа на вдигнатата й лява ръка. Острието се заби дълбоко между ставите, но не успя да отсече крайника.
По-важното бе, че поразените нервни възли на лакътя зашеметиха чудовището от болка и то изсъска.
В тази безкрайно малка частица от секундата работата на Радж Атън започна. Трябваше да си избере нова цел. Ако чудовището изревеше, устата му щеше да се разтвори широко и той можеше да скочи между смъртно опасните зъби и да пробие през мекото небце към мозъка.
От друга страна, ако халата отстъпеше в паника, щеше да нанесе удар между дихателните плочи по меката част под корема и да я разпори.
Чудовището не направи нито едното, нито другото, а наведе глава и замахна слепешком, подивяло от болката. Чукът се спусна надолу в жесток замах, за да смаже Радж Атън.
Чудовищното петнайсеттонно туловище залитна напред и Радж Атън отскочи встрани и се сниши. Макар и с хилядите си дарове на мускул, не можеше да си позволи да бъде ударен от хала, защото даровете на мускул усилваха мускула му, но не правеха нищо за костите. И най-небрежният удар на една хала щеше да ги натроши като подпалки.
Халата пак замахна с чука, влагайки цялата си мощ в здравата си дясна ръка. Великанът натисна още по-силно с големия си прът, за да я изтласка назад, след което извърна глава и примига.
Радж Атън го погледна. Съществото беше оплискано с червена човешка кръв и с мастиленосинята кръв на хали, зацапала козината му. Беше получило удар от друга хала и прорезът личеше в плетената ризница и към цялата смес се прибавяше собствената му кръв, оцапала и покрита с мухи по златистата козина.
Навярно загубата на кръв бе изтощила главанака, защото макар гигантите обикновено да бяха неуморими, този видя връхлитащия удар, но не направи почти нищо, за да го избегне — само натисна вяло с пръта и примига с големите си сребристи очи, докато се извръщаше настрана. Славният чук се спусна и премаза зурлата на главанака, трошейки кости и зъби. Кръв и мозък обляха Радж Атън.
Разгневен, той замахна с бойната си брадва и посече предните пръсти на левия преден крак на халата. Когато тя се извъртя да го премаже, Радж Атън скочи през зейналите й челюсти в устата й, претърколи се по грапавия език и нанесе дивашки удар в мекото небце на чудовището.
Брадвата се заби дълбоко и проникна между две костени плочи, отваряйки рана с дължината на човешка ръка. Той измъкна оръжието и го заби със заден замах навътре. Дългият шип на брадвата заора дълбоко в мозъка на чудовището.
Още преди кръвта и мозъкът да рукнат от зейналата рана, Радж Атън вече се измъкваше от устата на халата. Чудовището щеше да умре, но неговият гигант — също.
Главанакът залитна, олюля се, падна върху няколко души и ги смаза.
Радж Атън се огледа да види дали хората му имат нужда от помощ. Мъжете му се сражаваха на групи — по четирима-петима срещу хала. С жълтите си палта му заприличаха на оси, мъчещи се да поразят по-едрата плячка с многобройните си жила.
В този момент на Костения хълм ръмжащото заклинание на злата магесница приключи и тъмната й заповед се затъркаля към града. За миг Радж Атън се зачуди дали чудовището просто не си играе с него.
„Щом може да ни принуди да се свием от страх или да ни заслепи, защо просто не ни убие?“ Нямаше да й е по-сложно да направи вятър, който да изтрови хората, вместо да им праща тия заповеди.
Но освен да се зачуди, Радж Атън не можеше да направи друго. Бяха изминали шестнайсет века, откакто халите бяха нападали за последен път. Допусна, че може би я увличат новите й заклинания, че се мъчи да разбере кое от тях ще е най-ефективно.