Габорн претегляше думите им.
— Добре помисли — предупреди го Бинесман.
Габорн погледна чародея. Бинесман беше придобил странно зеленикав оттенък по лицето и очите. Службата му към Земята беше изцедила цялата му човечност още преди десетилетия. Като Земен пазител, в известен смисъл той беше по-старши от Габорн. Беше се отдал на службата си и беше изпълнявал задълженията си вярно стотици години. Габорн се беше заклел да служи на Земята едва преди седмица. Ценеше съвета на Бинесман, но този път не пожела да се съобрази с него.
— Чародеят може да е прав, ваше величество — каза кралица Херин Червената. — И на мен ми се струва, че сме малко срещу толкова много хали.
— Никога не съм те смятал за страхлива — изръмжа Ленгли. — Не му ли заповяда Земята да удари?
„Но Земята ме предупреди и да бягам“ — помисли Габорн.
— Помислете над това — заговори един лорд от Оруин. — Разбира се, Палдейн и неговите хора са в Карис… но там е и Радж Атън. Може би халите ще ни направят услуга и ще го убият. Е, ако загинат и хората на Карис, тая цена няма да е лека, но какво пък, може да не е толкова лоша.
— Забравяте се — предупреди го Габорн. — Не мога да позволя да загинат стотици хиляди невинни, само за да се отърва от един злодей.
Макар да говореше за щурм в защита на Радж Атън, Габорн беше уморен от усилията си да разгадае съня си от предната нощ.
— Но знайте, че ако тръгнем напред, то всеки от вас още днес ще се изправи пред вратата на смъртта — предупреди ги Габорн. — Кой ще тръгне с мен?
Като един, благородниците нададоха викове. Само Бинесман го изгледа скептично и си замълча.
— Така да бъде — извика Габорн.
Сръга коня и бясно препусна към Карис. Всяка кост по тялото го болеше с болката на Земята.
Последваха го двадесет Владетели на руни.
Засега това изглеждаше достатъчно.
Мръсни сделки
Габорн стигна до една тясна долина на три мили северно от Карис и се натъкна на ариергарда на войските на Върховния маршал Скалбейрн — тътреше се през руините на изпепелена земя, през вонящата, пъплеща ниско кафява мъгла, изпълваща хората с чувство на неотвратима орис.
Още по-напред Скалбейрн водеше авангарда от две хиляди рицари, следвани от маршируващи в строй осем хиляди копиеносци. След тях се нижеха хиляди стрелци.
Най-отзад се точеха обичайните спътници на всяка войска: огромните фургони, каращи оръжие, стрели и храна; балистите, които нямаше да са от полза в предстоящата битка; щитоносци, готвачи, перачки, курви и момчета, търсещи приключения, чието място не беше в колоната на бойния марш.
„Как да ги спася всички?“ — чудеше се Габорн.
Съгледвачите в ариергарда надуха бойни рогове и хората се заобръщаха да видят Земния крал с неговите „подкрепления“.
Макар гледката да ги отчая, не го показаха, а надигнаха юмруци и оръжия и завикаха победоносно.
Човечеството беше очаквало две хиляди години появата на Земния крал. Сега той най-сетне беше дошъл.
Облакът, покрил Карис, бе почервенял от пожарите.
Далечният злокобен съсък тътнеше над опустошената земя. Не секваха възторжените викове на свободните рицари на честта, но ето че простият народ, следващ войската, започна да вика:
— Изберете ме, милорд! Мен Изберете!
Обръщаха се към него и някои започнаха да притичват на пътя му и да го молят за Избор. Габорн осъзна, че ако бързо не направи нещо, напиращата тълпа може да го премаже.
Подкара коня си към една селска къща край пътя. Близо до нея имаше вкопана в земята изба за земни ябълки с покрив, покрит със слама и чимове. Издигаше се като малък хълм. Габорн спря, скочи от коня, качи се на ниския покрив и се изправи, хванал се за железния ветропоказател с форма на тичащо куче.
Огледа точещата се Праведна орда на Скалбейрн. Разбираше, че тя няма да може да се справи с халите. Не и след като тези мъже не разполагаха с нищо повече от силните си мишци. Но ужасно се нуждаеше от тази войска, щом трябваше да нанесе удар.
Габорн вдигна лявата си ръка, широко разперена, за да призове Земната сила, на които служеше. „Прости ми за това, което трябва да сторя.“
Взря се с широко отворени очи към армията и извика достатъчно силно, за да го чуят всички:
— Избирам ви. Избирам ви всички, в името на Земята. Нека Земята ви крие. Нека Земята ви цери. Нека Земята ви направи свои.