— А копиеносците и пехотинците? — попита Ерин Конал. — Можем ли да ги използваме за нещо полезно?
Габорн поклати глава. С изпращането на пехотинци срещу хали нямаше да се постигне почти нищо.
— Наредете им да останат зад Стената на Барън. Да убиват всяка хала, която се опита да я прехвърли.
Раздърпаната колона от хиляда рицари на Скалбейрн се спусна в равнината, за да удари западния склон на Костения хълм.
Докато яздеха, подхванаха бойната си песен. Тропотът на копитата и грохотът на ризниците и броните бе страховит съпровод на дълбоките им гласове.
Въпреки заповедите на Габорн Скалбейрн поведе бойците си право срещу няколко хали. Пиките пронизаха дебелите коруби и рицарите продължиха към зададената им цел.
Ефектът на отвличащата маневра беше смайващ. Равнините бяха осеяни със странни изкопи — кратери с тъмни отвори. До този момент на Габорн му се струваше, че равнината едва ли не е почерняла от хали, но сега още стотици изригнаха изпод земята — след няколко мига поне две хиляди хали гонеха мъжете на Скалбейрн на юг.
Зад гърба на Габорн мъжете нададоха гръмки викове и надигнаха оръжията си.
— Добре! — прошепна кралица Херин, явно доволна от видяното.
Габорн не почувства голяма заплаха за хората на Скалбейрн. Всъщност те не бяха особено застрашени, но бяха постигнали много.
Габорн кимна на сър Ленгли и той поведе пиконосците си наляво.
Ленгли също настъпи бавно към Костения хълм, този път откъм север. Но Габорн усети надвисналата над него заплаха. Ленгли беше в много по-голяма опасност от Скалбейрн.
Щом Ленгли приближи Костения хълм, халата магесница вдигна пръта си към небето и засъска. Гласът й отекна от ниските облаци по небето като гръм.
Тъмен вятър изригна от нея и хората на Ленгли закрещяха в ужас, обърнаха конете и препуснаха в галоп на изток към езерото, бягайки от тъмния вятър на заклинанието й; а шлемовете и броните им заблестяха в червено от пламъците на горящия Карис. Гонеха ги стотици хали.
Черният вятър догони мъжете близо до езерния бряг и изведнъж въздухът се изпълни с писъци. Рицарите започнаха да падат от седлата — Габорн не можа да разбере защо.
Каквото и въздействие да имаше заклинанието на злата магесница над тях, Габорн беше твърде далече, за да го усети. Рицарите на Ленгли се мъчеха да се задържат на седлата, а халите ги приближаваха.
„Стегнете се! — отпрати към тях зова си Габорн. — Стегнете се и се бийте на живот и смърт!“
След един секващ дъха миг Ленгли се изправи на седлото си, извика и пришпори коня си на юг. Последваха го само малцина — по-голямата част от войската му остана на място. Конете им подскачаха уплашено и бягаха от настъпващите хали.
Трийсетина рицари се хвърлиха срещу настъпващите хали и почти половината паднаха. Оцелелите побягнаха на север покрай езерния бряг, преследвани от неколкостотин хали.
Отвличащите удари на Габорн разтърсиха отбраната на пълчищата на халите. Чудовищата при провлака заотстъпваха, уплашени от атака по фланга, с което дадоха глътка отдих на бранителите на Карис. Други продължиха да тичат на юг след Скалбейрн.
За облекчение на Габорн, северният склон на Костения хълм за миг остана с по-малко защитници. Над изкопите имаше само двеста-триста хали — но и сто хали не бяха за подценяване… особено след като зад гърба им стоеше зла магесница.
Имаше само няколко секунди, за да удари.
В сенчестата долина
— Готови за атака! — извика Габорн. — Формация въртяща се спица! В една колона! Напред! — Вдигна ръка във въздуха и я завъртя, за да разберат мъжете, че трябва да се въртят отляво надясно.
Въртящата се спица, или рицарското колело, както я наричаха понякога, се беше оказала най-ефективната бойна формация срещу халите в древни времена.
Вместо да щурмуват фронтално, както щяха да направят срещу човешки противници, рицарите яздеха като в гигантско колело, което се върти и напредва. Носещите смърт пики стърчаха по краищата на колелото така, че нови мъже и коне непрекъснато връхлитаха под ъгъл срещу вражеския строй.
Изборът на подходящ ъгъл и скорост на атаката беше жизненоважен при сблъсъка на пиконосците с хала. Номерът с използването на пика за убиване на хала, както беше научил Габорн от летописите, бе да удариш здраво чудовището и да го пронижеш, без междувременно да се убиеш.