Бяха оставили далече зад себе си чудовищата, които ги подгониха.
Но нещо не беше наред. Ейвран не можеше да разбере защо Роланд е тук с красивата жена от Индопал и нейните телохранители. Нито пък можеше да разбере защо е облечен в дрехи, различни от онези, които носеше предния ден, или защо язди толкова подсилен кон.
И изведнъж разбра, че това изобщо не е Роланд. Тук имаше нещо повече от дрехите и коня — този човек просто миришеше другояче. Дрехите му миришеха на пустиня и пясък, а не на зелената трева на Мистария.
— Кой си ти? — попита тя. — Помислих те за друг, за моя приятел Роланд.
Той я погледна през рамо и тя видя, че наистина не е Роланд. Този човек също имаше червена брада, имаше същите весели сини очи. Но косата му беше започнала леко да се прошарва.
— Познаваш човек на име Роланд? — попита непознатият. — Да не е от Синята кула?
— Да — прошепна тя. — Той ме возеше на коня си. Яздеше с барон Пол към Карис. Искаше да отиде на север да види Земния крал и сина си: теб. Искал е да види теб. Нали?
Мъжът кимна.
— Роланд е баща ми. Можеш да ме наричаш Боренсон. — Като че ли не се зарадва много, че баща му е тръгнал да го види.
— Ти не харесваш ли баща си? — попита Ейвран.
— Майка ми го презираше — отвърна Боренсон. — И тъй като приличам на него, след време започна да презира и мен.
— Аз харесвам Роланд — промълви Ейвран. — Той ще помоли Палдейн да разреши да му стана дъщеря.
— Той е несретник — каза Боренсон. — Ще ти бъде толкова баща, колкото беше на мен.
Студенината, с която говореше за баща си, я ядоса, освен това я ядоса това, че се държи с пренебрежение към всичко, което му каже. Вярно, че беше само на девет години и че си беше загубила даровете, но все пак не беше глупаво дете. Само му беше казала, че ще стане негова сестра, и очакваше от него някакво признаване. Но Боренсон, изглежда, предпочиташе да не й обръща внимание.
Поеха нагоре по един дълъг склон, през стръкове изсъхнала ръж, посърнали и сиви като пепел.
На върха на хълма лежеше в руини древен гранитен слънчев купол. Съвършеният кълбовиден каменен крематориум беше рухнал от пиедестала си, беше се напукал и лежеше на земята като счупено яйце.
Оттук низината се виждаше надалече на север и юг. Бяха достатъчно далече от всякакво укритие и никаква хала не можеше да ги нападне от засада.
Но след като заобиколиха рухналия купол, пред очите им се откри гледка към Карис и Ейвран ахна потресена.
Пламъци обгръщаха белите кули на Карис и се отразяваха във водите на езерото Донестгрий.
Барбиканите лежаха в руини, а западната стена на крепостта беше разбита. Гладката мазилка се беше олющила.
Земята, загърната в мръснокафява мъгла, беше почерняла от хали. Един от индопалските телохранители се взря с присвити очи към горящия замък и каза:
— Нашият господар Радж Атън защитава тази крепост заедно с много мъже на Мистария. Земния крал се сражава в полетата.
— Може би не сме необходими — каза един от евнусите. — Нашият господар, изглежда, вече е сключил примирието. — Гласът му трепереше и Ейвран реши, че е страхлив.
Полята долу се бяха превърнали в пустош. Карис като че ли никога вече нямаше да е годен за обитаване от хора — дори да се опитаха да вдигнат отново домовете си и да засеят нивята.
Ейвран се загледа как Земния крал препуска през гъстата мъгла към подножието на Костения хълм. Погледът й се прикова към него. Позна го мигновено, но видът му я изненада. Габорн приличаше на съвсем обикновен човек, нищо общо нямаше с онзи смарагдов пламък, който виждаше в ума си, щом затвореше очи.
Погледна зелената жена. Тя седеше в седлото пред Пащук и също гледаше към Земния крал, но го гледаше със затворени очи. И се усмихваше тъжно.
„Тя вижда същото — разбра Ейвран. — Вижда силата му.“ Затвори очи и се загледа към Габорн. Приличаше на смарагдов пламък, който проблясваше и подскачаше.
Единият индопалски телохранител предложи:
— Ако отидем до онзи хълм, можем да свием на север покрай канала и да стигнем при Земния крал.
— Не. — Боренсон се намръщи. — В дупките край канала може да се крият хали. — Посочи на север. — Трябва да тръгнем по пътя нагоре, около Стената на Барън — и подхождаме отзад.