Върховният маршал се извърна рязко надясно и приклекна. Миг след това двамата си размениха мълниеносни удари, толкова бързо, че Мирима не можа да види, но без никой да излезе явен победител. Но когато Боренсон отстъпи, за да си поеме дъх, тя зърна за миг кръвта, потекла от челото му.
Двамата отново се нахвърлиха един срещу друг. Върховният маршал замахна жестоко с брадвата. Боренсон се опита да парира, но брадвата посече стоманения обръч на щита и потроши дървото. Разбитият щит се смъкна по ръката на Боренсон, докато той замахваше с боздугана, целейки се в лицето на противника си. Шиповете на стоманените топки одраскаха брадичката на Върховния маршал, но главната сила на удара беше отбита от здравия му шлем.
Останал без защита, Боренсон скочи във въздуха и замахна с всичка сила, търсейки бързия край.
Движенията на двамата мъже отново се превърнаха в мъгла. Мирима по-скоро усети, отколкото видя как Върховният маршал избегна атаката — брадвата му посрещна въртящите се топки и те се оплетоха около дръжката й.
Отново се заблъскаха с юмруци и запъшкаха. Ритникът на Скалбейрн помете краката на Боренсон.
Боренсон падна, понечи да се изправи, но Скалбейрн го фрасна с железния си юмрук в лицето.
Зашеметен, Боренсон рухна по гръб, за миг изгубил съзнание.
Скалбейрн извади дългата си кама, скочи на крака и я притисна в брадичката на Боренсон. Мирима се опита да прескочи парапета, уплашена, че Върховният маршал ще забие камата в гърлото на мъжа й, но Сестра Конал я стисна за рамото и извика в ухото й:
— Не се бъркай!
— Предаваш ли се? Предаваш ли се? — зарева грамадният Скалбейрн. Сред тълпата избухнаха ръкопляскания за победителя, придружени от ругатни: „Убий го!“, „Убий го кучия мерзавец!“, „Кралеубиец!“
Обикновено ругатните бяха предназначени само за най-големите страхливци и глупаци. Мирима се изуми от яростните оскърбления. Мъжът й беше убил хала магесница и беше донесъл главата й пред градските порти. Трябваше да го поздравят като герой.
Но хората нямаше да забравят, че мъжът й е убил крал Силвареста. Мирима започна да съзнава, че никога няма да забравят деянието му, никога нямаше да му простят.
„Мистарска курва“ я беше нарекъл сър Хосуел. „Кралеубиец“, крещяха хората на съпруга й. Тя се огледа и видя само зачервени от възбуда лица. Нищо нямаше да ги зарадва повече от това да видят мъжа й убит.
Сега барабанът биеше ритмично и един самотен рог виеше високия, писклив сигнал за смъртния удар.
Призля й. „Той е по-добър от всеки от вас — искаше й се да изкрещи. — По-добър е от цялата ви сган, взета заедно!“
Тълпата зашътка, за да чуят отговора на Боренсон над тътена на барабана.
А там, легнал сред калта на арената, с притисната във вратната му вена грамадна кама, Боренсон отговори с гръмкия си смях, разсмя се толкова сърдечно, че Мирима се зачуди дали целият този бой не е нагласен само за забавление на дребните лордове.
Навярно не беше смъртен двубой в края на краищата, обнадежди се тя. Двама опитни воини, играещи си на смъртна битка само за да възбудят една тълпа. Правили го бяха и преди.
— Предаваш ли се? — отново изрева Върховният маршал Скалбейрн и тонът му ясно даде да се разбере, че това не е шега.
— Предавам се — отвърна през смях сър Боренсон и понечи да се надигне. — Сили небесни, не бях срещал човек, който да ме подреди така.
Но Върховният маршал изръмжа злобно, натисна надолу главата на Боренсон и опря по-силно острието на дългия нож в гърлото му.
Според правилата на официалния рицарски двубой, предавайки се, сър Боренсон оставяше живота си в ръцете на Върховния маршал. Сега животът му принадлежеше на Скалбейрн и той можеше да бъде убит или оставен жив според прищявката му.
Но формалният рицарски кодекс на бойното поле рядко се взимаше на сериозно тук, на турнирната арена. От един победен рицар можеше да се поиска да плати откуп във вид на оръжие и доспехи, понякога дори в пари или земя. Но никога не го убиваха току-така.
— Няма да се отървеш толкова леко! — изрева като бик Върховният маршал. — Животът ти е мой, долно копеле, и смятам да ти го взема!
Сър Боренсон се отпусна на гръб, стъписан от яростта на Върховния маршал.
Друг на негово място сигурно щеше да продължи да се бори с надеждата да отърве живота си. Но верен на думата си, Боренсон остана да лежи, надсмивайки се на противника си.