— Преди четири дни в Белдинук ме стигна вестта за нападението на Радж Атън тук. Но ми я донесоха пратениците на крал Андърс, който ме помоли да заведа Праведната орда на свободните рицари в Южен Кроудън. И донесоха пари, с които да платят пътя. Доста пари. Замириса ми на подкуп.
— Иска да подкупи рицарите на честта?
— Мога да разбера притеснението на Андърс — продължи Върховният маршал. — Кой крал не би поискал свободните рицари да лагеруват във владението му, когато войските на Радж Атън се движат наоколо? Всъщност ходът му ми се стори логичен. Но вместо това подгонихме Радж Атън в планините и наредих на хората ми да го преследват. Но като стигнах снощи Кроудън, разбрах, че Андърс все още държи войската ни да остане там, пренебрегвайки по-голямата заплаха за Мистария. Синът му току-що настоя да спазя договора ни, поне засега.
— Какво ще направите?
— Андърс ще побеснее. Връщам му златото — поне по-голямата част.
— Андърс, изглежда, е страхливец — каза Боренсон.
При тези думи черните очи на Върховния маршал блеснаха опасно.
— Не го надценявайте. По-лош е и от страхливец.
— Тоест?
— Той иска войските ми, и то на всяка цена. Един страхливец щеше да ги иска за защита. Но докато пътувах към Кроудън, си мислех — ами ако се страхува не от Радж Атън? Ако всъщност се страхува от Земния крал?
— От Габорн? — стъписа се Боренсон. Не можеше да си представи, че Андърс ще се бои от момчето.
— На границата намерих доказателство. Крал Андърс беше поставил войски на пътя и беше забранил на всички селяни и дори на търговците да влизат в Хиърдън. Бойците му обявяват Габорн за самозванец и говорят, че е пълно губене на време хората да идват да го гледат, и че това е против интересите на Андърс.
— Ако Андърс няма интерес сам да разбере истината — каза Боренсон, — това е едно. Но да забранява на хората си да идват? Това е зло.
— Погледни на нещата от негова гледна точка — каза Скалбейрн. — Земен крал не е имало от две хиляди години. Във времената на Ерден Геборен той е бил зачитан като единствен и истински крал на целия Роуфхейвън. Но оттогава по-низши хора са се обявявали за крале и така земята е била разпокъсана. Какво ще стане с Андърс, ако хората се вдигнат и предложат да служат на Дома Ордън? Дали ще се задоволи с положението си на дребен лорд? Или ще бъде приканен да се поклони и превие коляно като някой прост селяк? Ти и простите люде можете да мислите, че е чудесно да има Земен крал, но запомни ми думата: ако Андърс можеше да убие момчето още сега, не би се поколебал. И той не е единственият владетел в Роуфхейвън, който би го направил.
— Проклятие — прошепна Боренсон и се огледа. Мирима и коневладетелката бяха достатъчно близо, за да чуят всичко, казано от Върховния маршал.
— Майка ми твърди, че ако изобщо по наше време бъде въздигнат Земен крал, то той ще дойде от Дома Ордън — каза коневладетелката Конал. — Помоли ме да проверя дали той наистина е Земния крал и ако е, да му предложа подкрепата на клановете.
— Аз също — заяви Върховният маршал. — Стига да е Земния крал.
— Но той е — настоя Мирима. — Десет хиляди души при Лонгмът видяха как духът на Ерден Геборен го короняса. А аз лично съм чувала заповедите на Габорн в ума си.
— Срещнах го тази сутрин — каза Ерин на Скалбейрн — и разбрах истината. Аз ще го подкрепя.
— Да, но крал Андърс осмива приказките за коронясването му като брътвеж на обладана от привидения войска — възрази Върховният маршал Скалбейрн. — Изтъква, че е присъствал Земният пазител Бинесман и че този стар вещер може да има пръст в някакво мошеничество.
— Това са мерзки злословия — възмути се Мирима.
— Да, но Андърс може да вярва, че е така — каза Скалбейрн. — Той изтъква, че собственото му родословие е точно толкова истинско, колкото и на Ордън, и че е напълно възможно Земния крал да се пръкне от неговия род.
— Ще провъзгласи принц Селинор за Земния крал? — удиви се Конесестра Конал. — Селинор пияницата? Много тъжни неща съм слушала за него.
— Разбира се, че не — подсмихна се Върховният маршал. — Защо Андърс ще изтиква напред сина си, след като толкова обича себе си?
Боренсон се изсмя презрително.
— Мисля — продължи Върховният маршал, — че синът му не е нищо повече от пионка. Момчето дойде тук уж за да предложи меча си в кралската гвардия, като син на някой дребен лорд. Но приказва повече като шпионин по поръчка на баща си. Само го послушайте като се върне!