— Кажи ми тогава — попита Боренсон, — ако Земния крал призове мъжете ви на битка, колко можеш да доведеш?
Върховният маршал изпръхтя и тъмните му като кремък очи примигаха.
— Ако доведем всички? Броят ни понамаля. Праведната орда наброява около хиляда души конница и още осем хиляди стрелци, шест хиляди пиконосци, петстотин каменометци и, разбира се, към тях петдесет хиляди щитоносци и тълпа.
Върховният маршал не си направи труд да спомене качеството на бойците си. Неговата хилядна конница струваше колкото десет хиляди конници на всеки друг владетел, докато така наречените му „стрелци“ си бяха професионални убийци, които често навлизаха в опасна територия и можеха да изтрепят от засада цяла армия.
— Шшт — прошепна Мирима.
Селинор доведе коня си при тях; неговият Дни го следваше няколко крачки по-назад. Въпреки че конят му беше подсилен, ушите му бяха клепнали и изглежда имаше нужда от добра храна в кралските конюшни, след като бе пропътувал сто и петдесет мили от заранта.
Принц Селинор се усмихна невинно и попита:
— Тръгваме ли?
Боренсон ги поведе през множеството. Тази вечер улиците бяха пълни, тъй като селяните се местеха от една трапеза на друга и от един турнир на друг. Селинор завиваше ловко през тълпата, но краката му се огъваха. Явно беше вече доста понапреднал с чашите.
Никой не проговаряше — оставиха на принц Селинор да запълни неловкото мълчание, което той направи с голяма охота, като забърбори:
— Всичко това направо ми се струва невероятно. Искам да кажа, познавам Габорн. Ходехме с него в Къщата на Разбирането, но не сме говорили много. Рядко го виждах. Той не прекарваше много време в пивниците…
Коневладелката Конал се намеси:
— Ние, разбира се, не бихме могли и да очакваме, че ще се сприятелите сериозно с някой, който не прекарва цялото си свободно време в пивниците.
Селинор не обърна внимание на ужилването.
— Имам предвид, че беше много странно момче. Тъй като учеше в Стаята на лицата и в Стаята на сърцето, не изучаваше оръжие и тактика. Тъй че, разбира се, не го познавах добре.
— А може би говорите толкова лошо за него, защото изпитвате ревност? — каза Конал.
— Аз ревнив? Та аз никога не бих могъл да стана Земния крал. И храня пълно уважение към Ордън. Но като дете понякога си мечтаех, че през живота ми ще се появи Земен крал. И винаги си го представях като някой така, по-голям от мен, и по-стар… някой, чието чело е набраздено е набраздено от дълбока мъдрост, със сила на цяла армия, издуваща гърдите му, някой с легендарна осанка. Но какво получавам? Ха! Габорн Вал Ордън!
Мирима се зачуди на думите на принц Селинор. Младежът говореше съвсем невинно, като разбърборило се безгрижно хлапе. Но наистина ли беше невинен брътвежът му? Всичко, което казваше, като че ли беше добре пресметнато да всява съмнение у другите.
— Габорн служи на своите хора — каза Боренсон на Селинор. — Служи им по-вярно от всеки друг, когото съм срещал. Може би затова Земята избра Габорн, направи го наш върховен закрилник.
— Може би — отвърна Селинор. Усмихна се някак студено и надменно и килна глава замислено.
Когато Боренсон стигна до голямата зала с принц Селинор, Върховният маршал Скалбейрн и коневладетелката Конал, десетки лордове и барони вече пируваха по разположените в кръг маси. В центъра на кръга на възглавнички седяха менестрели и свиреха тихо, а обслужващите деца притичваха между кухнята и склада, носеха храна и пиене, както им бяха заръчали, и после почистваха масите.
Щом Боренсон застана на прага с останалите зад него, Габорн се усмихна, стана за поздрав и извика:
— Сър Боренсон, лейди Боренсон, принц Селинор и лейди Конал, добре сте дошли. Нека слугите ви донесат столове и блюда. — След това вдигна очи към Върховния маршал и попита: — А ваша милост сте?…
Менестрелите оставиха лютни, тамбури и барабани. Габорн се взря твърдо в очите на Скалбейрн.
— Ваше величество, позволете ми да ви представя Върховния маршал Скалбейрн, Предводителя на Свободните рицари на честта.
Боренсон очакваше, че Скалбейрн ще кимне учтиво и ще огледа Габорн отдалече. Но Върховният маршал пристъпи без колебание напред и избоботи грубо:
— Милорд, някои твърдят, че вие сте Земния крал. Вярно ли е?