Граакът направи плавен кръг над градината. Умът на Ейвран сякаш беше изтръпнал, докато подкарваше Кожоврат към земята. Грамадният гущер плесна с криле и Ейвран скочи на земята миг преди той самият да я докосне.
След секунди вече стоеше до зелената жена.
Жената лежеше леко извърната на една страна, с дясната ръка над главата й, разкрачена. Беше се ударила толкова силно във влажната земя, че тялото й бе издълбало дупка.
Ейвран не можа да види някакви външни признаци за счупени кости. Нищо не се виждаше да стърчи от плътта на зелената жена. Но видя кръв, толкова тъмнозелена и мазна, че изглеждаше почти черна, потекла над лявата й гръд.
Ейвран рядко беше виждала гола жена — и никога не беше виждала такава като нея. Зелената жена беше не просто красива; беше неземно красива, като някоя дама от Владетелите на руни, надарена с толкова много дарове на обаяние, че една простосмъртна можеше да се отчае само като я види.
И в същото време, въпреки съвършените черти на лицето й, въпреки съвършено гладката й кожа, зелената жена очевидно не беше човек. Дългите й пръсти завършваха с нокти, остри като рибарски куки. От устата й, леко отворена, бликаше зелена кръв и се виждаха кучешки зъби, по-дълги и от мечешки. А ушите й бяха някак… сбъркани. Бяха тънки и изящни, но някак си… кривнати малко, като уши на сърна.
Зелената жена не дишаше.
Ейвран опря глава на гръдния й кош и се вслуша. Чу сърцето й — биеше тихо, дълбоко, сякаш зелената жена бе в дълбока дрямка.
Ейвран опипа ръцете и краката на зелената жена за рани. Изтри зелената кръв от шията й и откри нещо като порязване, вероятно от ноктите на самата жена. След това изтри кръвта от устните на жената и надникна в устата й.
Беше си прехапала езика при падането и кървеше лошо. Ейвран извърна на една страна главата на жената, за да не би обилно стичащата се в гърлото й кръв да я задави.
Зелената жена изръмжа ниско и гърлено — като куче, събудено, докато е сънувало лов.
Ейвран отскочи уплашена, че тази жена може да е някое животно. Хищно. Смъртно опасно.
Отнякъде излая куче.
Ейвран вдигна очи.
Намираше се в края на някаква ферма. Недалече беше къщата — струпана от събрани по полето камъни, със сламен покрив. В края на оградата лаеше свиреп вълкодав, но не смееше да се приближи до граака. От своя страна граакът само гледаше кучето гладно, сякаш се надяваше вълкодавът да му скочи.
Зелената жена отвори очи и сграбчи Ейвран за гърлото.
Ейвран изпищя.
Избавлението
Роланд и барон Пол бяха яздили здраво през целия ден със скорост, която щеше да убие един нормален кон. И изведнъж чуха лай на куче и детски писък.
Тъкмо бяха минали покрай едно село в подножието на планините Брейс и конят на Роланд бе забавил, заради насрещния вятър. Небето се беше заоблачило и тъй като хълмовете бяха много близо и нагъсто, вечерните сенки вече се сгъстяваха.
Когато чуха писъка, тъкмо наближаваха една малка ферма с градина с круши и ябълки зад нея.
Бърз поглед и Роланд видя един граак, кацнал сред градината — зъбеше се на огромен вълкодав, — а под сянката на едно дърво едно момиче пищеше от ужас.
— Сили небесни, див граак! — извика барон Пол и пришпори бойния си кон. Тук, близо до планините, дивите грааци често нападаха селски животни. Но беше рядкост да посягат на хора.
Сърцето на Роланд заби лудо.
Барон Пол се пресегна зад гърба си, извади брадвата си и пришпори коня си покрай къщата, като подплаши няколкото гъски, струпали се пред вратата. Конят му прескочи дървената ограда. Кучето, окуражено от появата на барон Пол, скочи след него и връхлетя срещу граака.
Конят на Роланд изведнъж прескочи оградата и Роланд осъзна, че и той напада граака, без да го е мислил. Бръкна под туниката си за късия меч, макар че едва ли щеше да му свърши много работа срещу грамадния гущер. Целият свят сякаш за миг се стесни. Роланд чуваше писъците на детето в градината и видя как огромният звяр се надигна и разпери криле. Конят на барон Пол се изправи на задните си крака и зарита във въздуха.
Гущерът, както изглеждаше, беше стар, огромен. Зъбите му бяха като ножове, златистите му очи светеха.
Псето скочи към него и граакът разтвори муцуната си и го спипа в дългите си челюсти. Разтърси го силно и костите на кучето изпращяха. В същия момент, докато гущерът се беше разсеял, барон Пол вдигна брадвата си с две ръце и с все сила го удари право между очите.