Явно зелената жена жадуваше за кръв точно толкова, колкото удавник за още глътка въздух.
— Сили небесни, разкарайте я от мен! — изпъшка в ужас барон Пол. Държеше брадвата и се мъчеше да я издърпа; зелената жена започна да я облизва жадно.
Роланд никога не беше виждал такова нещо, никога не беше чувал за нещо като тая зелена жена. Трябваше да е някое призовано същество, може би някое зло чудовище, привлечено от Долния свят. От две малки рани на шията й се стичаше зелена кръв — зелена като зелени пламъци.
Кралската ездачка продължаваше да хлипа. Роланд й извика тихо:
— Махни се оттук, дете. Върви бавно. Не бягай. — Той самият заотстъпва, разбрал, че с нищо не може да помогне на барон Пол.
Зелената жена спря да ближе острието на брадвата, обърна се и го изгледа, след което повтори с тих глас, имитирайки съвсем точно всяка негова дума:
— Махни се оттук, дете. Върви бавно. Не бягай.
Роланд не разбра дали звярът заповядва на него, или просто повтаря думите му. Отстъпи крачка назад и един сух клон изпращя под петата му.
Зелената жена облиза острието на брадвата и извика на барон Пол:
— Мен търсиш ти. Мен искаш. Кръв надушваш ли? Искаш ли? Ела я вземи.
Барон Пол кимна, докато тя дооблизваше острието, и пусна брадвата.
— Кръв — прошепна той. — Кръв.
Зелената жена спря да ближе и го зяпна.
— Кръв — повтори тя и пак прокара език по острието. — Кръв.
Роланд беше отстъпил вече десетина крачки и се чудеше дали да не побегне и да не се спира. Човек никога не бяга от куче, знаеше той, или от глиган. Движенията на краката ти само възбуждат животните. Реши, че и той няма да бяга от зелената жена.
Само отстъпи и се обърна. За част от мига зелената жена скочи и го спипа изотзад.
— Не! — извика той, докато тя го поваляше на тревата и го обърна на една страна. Устата му се напълни с пръст и му замириса на моркови и на плесента по растящия наоколо ечемик.
Последва пареща болка — зелената жена заби един от дългите си нокти в китката му. Той се помъчи да се отскубне, опита се да я изрита в лицето. Тя го задържа, прокара езика си по лявата му китка и облиза кръвта.
Той я изрита в глезените. Макар да изглеждаше тънка като танцьорка, мускулите й се оказаха здрави като стоманени въжета. Борбата не му донесе нищо — тя само го стисна още по-здраво, готова да откъсне ръката му от рамото.
Той изохка от болка.
Зелената жена засмука от раната му, изтръгвайки жизнените му сокове с тих, мляскащ звук. Той извика и започна да се бори за живота си, уплашен, че всеки момент ще го захапе за гърлото.
— Помощ! — изрева Роланд и се озърна в паника към барон Пол. Но дебелият рицар едва се беше изправил на разтрепераните си крака и го гледаше в безпомощен ужас.
„Сили небесни — помисли той. — Да спя цели двайсет години и да се събудя само за да умра още първата седмица.“
Изведнъж детето притича до барон Пол, грабна брадвата му и скочи към тях.
— Не! Не! — извика й Роланд.
Момичето замахна с брадвата към зелената жена. Чу се тъп удар.
Зелената жена спря, надигна се и поосвободи хватката си.
Обърна се, втренчи се в детето и извика:
— Не! Не!
После го пусна и Роланд се озова на свобода. Понечи да тръгне залитайки през тревата, но само на три крачки се спъна и падна. Зелената жена го изгледа жадно.
— Не! — повтори детето. — Не него. — Замахна за втори път с брадвата и удари зелената жена в черепа.
Зелената жена се присви на земята. Вдигна очи към детето и повтори:
— Не.
Момичето пусна брадвата. Беше оставила само една драскотина по кожата на жената, съвсем лека резка. От нея се процеди тъмнозелена кръв.
Детето посегна с ръка и погали косата на жената. Зелената жена изви гръб, сякаш доволна от тази проява на внимание.
— Когато обучаваш опасно животно — тихо каза момичето на Роланд и на барон Пол, — трябва да го награждаваш за добро поведение и да го наказваш за лошо.
Роланд кимна. Разбира се, момичето трябваше да разбира от дресиране на зверове. Нали беше небесна ездачка в края на краищата и бе гледала грааци.
Преди да си даде дара, Роланд беше кралският касапин. Като дете едно от първите му задължения беше да носи кокали и обрезки при кучкарниците, за да може зверомайсторът Хамриксън да дресира бойните кучета на краля. Ето защо реши, че е разбрал за какво го моли момичето.