Отри кръвта около превръзката и продължи:
— Земята също може да бъде зелена. Както и водата. — Примигна да махне сълзата от окото си.
Роланд не отговори, но барон Пол рече:
— Права си, момиче, но изкуството на призоваването все пак се практикува от огнетъкачи, а не от земни магьосници или водни чародеи.
— Тя падна от небето — каза Ейвран. — Само това знам. Видях я как се спусна от небето пред мен. Бях над облаците. Може да е небесно същество.
Барон Пол я изгледа.
— Призована е — отрони той замислено, уверен в себе си.
Ейвран се намръщи. Имаше дар на ум и се учеше бързо. Но беше само на девет години и никога не беше учила магьосничество.
— Мислиш, че съм призовачка, а? Тъпак такъв.
Барон Пол беше най-старият от тримата и дори Роланд погледна към него за съвет.
— Може и така да е, но съм чувал да разправят, че Силите си имат свои причини да правят каквото правят. Може да не си я призовала ти; може да е пратена.
Това изглеждаше също толкова невероятно.
Ейвран забеляза, че по пръстите й има още от кръвта на зелената жена. Тя ги топна във ведрото и се опита да изтрие кръвта, но зеленото вещество вече се беше просмукало в кожата й, зацапвайки ръцете й на неравни петна все едно, че беше разляла мастило. Тя предположи, че с времето ще се изтрие.
— Съжалявам за твоя граак — каза барон Пол за трети път, откакто се беше представил. — Можеш ли да ми простиш?
Ейвран едва сдържа горчивите си сълзи. Не беше нейният граак. Беше на краля — или на Бранд, повече, отколкото на всеки друг.
Все пак тя го беше хранила години наред, беше чистила зъбите му и беше лъскала ноктите му. Беше го обичала.
Знаеше, че е стар, че му бяха оставали още най-много едно-две лета.
Знаеше, че не бива да обвинява барон Пол, че го е убил. Бран все твърдеше: „Никога не наказвай едно животно затова, че има добро сърце. И най-милото зверче понякога ще те захапе по погрешка.“
Предполагаше, че същото е в сила и за хората. Дори за дебели стари рицари, които би трябвало да са по-разумни. Сълзи напълниха очите й.
— Забравено е, сър Шкембо — отвърна Ейвран. Мъчеше се да го каже като шега, мъчеше се да скрие болката в гласа си.
— Ха така, чедо, хвърляй обиди по мене, ако това ще ти помогне да се чувстваш по-добре — каза старият рицар. — Можеш да измислиш и нещо по-добро.
Ейвран искаше да сдържи езика си, но болката беше твърде силна, за да може да я затаи. Все пак не посмя да бъде прекалено груба с един лорд.
— Щом ви харесва, сър Тулум, сър Бъчва, сър Дебел задник.
— Така вече е по-добре, дете — насърчи я унило Пол.
— Макар че той е барон — поправи я Роланд — и ще е по-правилно да го наричаш барон Дебел задник.
Ейвран се усмихна вяло, подсмръкна и отри сълзите си, доволна поне засега от прякорите.
Барон Пол запита:
— Накъде отиваше! Носиш ли някое важно съобщение?
Ейвран се замисли. Беше най-важното съобщение, което беше носила: вестта за предстоящо нашествие.
— Палдейн трябва вече да го е чул — каза тя замислено. — Към цитадела Хейбърд идваха хали, от планините. Досега Хейбърд вече е паднал. Трябваше да занеса съобщение на херцог Палдейн, но са пратени и вестоносци на подсилени коне. Майстор Бранд ме накара да отлетя само за да ми спаси живота.
— Ние намерихме вестоносеца ви — каза барон Пол. — Преди няколко часа. Беше паднал много лошо и предполагам, че Палдейн тепърва ще научи новината. Зле вървят работите напоследък. Кралят мъртъв, Радж Атън напредва към Карис: все такива работи. Сега пък и хали.
— Щото ние пък сме тръгнали на север, за Хиърдън — каза Роланд и се надигна. — Ще предадем новината ти на Палдейн в Карис: а после и на краля.
— Можем да те хвърлим в Карис — добави барон Пол.
Тя си спомни предупреждението на Бранд да продължи на север, за по-безопасно.
— Не искам да ходя в Карис. Ще отида в Хиърдън, с вас!
— В Хиърдън? — каза барон Пол. — А, не. Много е опасен пътят, както се е разбеснял тоя Радж Атън. Няма нужда да биеш път чак дотам. Ние ще ти занесем съобщението.
— Ама аз познавам пътя до Хиърдън — каза Ейвран. — Зная пътищата, познавам планините и знам най-бързите пътеки, по които може да мине човек на кон. Мога да ви водя.
— Летяла ли си дотам? — попита барон Пол.