Йоме погледна към края на гората, но не можа да види нищо зад тъмните дървета. Но Габорн потръпваше, загледан втренчено отвъд южните хълмове, с отчужден поглед.
— Какво има? — попита тя.
Той въздъхна тежко.
— Йоме, чувствам предупреждение за гибелна опасност! Земята ме предупреждава. Полетата тук са черни. Моята смърт иде! Идва смъртта на всички ни!
— Какво искаш да кажеш? — попита Йоме.
— Трябва да се приготвим за бягство — каза той.
Не й обясни нищо повече. Само стисна ръката й и се затича от върха на кралската кула през отворения капак, надолу по стъпалата, шест етажа надолу, чак до старите мазета, където не бе живял никой, откак Йоме се помнеше.
Дните на Габорн и на Йоме се втурнаха след тях да не изостанат.
Йоме знаеше, че Земният пазител Бинесман е превърнал тази мръсна дупка в свое обиталище, след като огнетъкачите на Радж Атън бяха изгорили къщичката му в градината, но когато Габорн отвори вратата, изобщо не бе подготвена за онова, което видя.
Чародеят Бинесман стоеше посред мазето, миризмата на плесен, сяра и пепел бе поносима единствено благодарение на балите с билки по околните рафтове. В това помещение Бинесман не държеше нито свещи, нито лампи. Но полузаровен в пръстта на пода се виждаше Зрителен камък. Камъкът беше огромен, излъскан чисто бял ахат. Други, по-малки кристали бяха разположени около него с върхове, насочени към големия камък, а чародеят бе начертал магически руни около цялото съоръжение. Всички кристали и лъскавият ахат сияеха със собствена светлина.
Бинесман стоеше подпрян на тоягата си и взрян в сияещия камък, гледаше някакъв образ. Йоме погледна камъка и видя четири планински върха, от които изригваше пушек, прах и огън. Чуваше се далечен тътен, от който сякаш подът под краката й потреперваше. Камъкът разкриваше образ на изригващи вулкани.
Или поне така си помисли тя отначало. Защото тези вулкани не бяха обикновени. Приличаха по-скоро на малки куполи, от които лавата извираше като вода; на земната повърхност от тях изскачаха десетки хиляди хали.
А и Зрителният камък не показваше само образа. Йоме осъзна, че миризмата на сяра и пепел във въздуха идва от камъка, а горещината, излъчвана от Зрителния камък, затопля помещението като пещ. Всъщност тя можеше да помирише, да усети и да чуе всичко, все едно че наистина гледаше вулканите отблизо.
Никога не беше чувала, че Бинесман работи със Зрителни камъни. Всъщност той дори беше отрекъл, че се занимава с такива дреболии, когато го изправиха пред Радж Атън.
Йоме се взря стъписана в образа в камъка.
— Хали са излезли на повърхността в Северен Кроудън — съобщи съвсем равнодушно чародеят. — Други излизат на земята по-далече на юг, в планините Алкаир. Твоята цитадела Хейбърд е срината. Укрепленията на Радж Атън в Картиш не са в по-добро положение.
Още докато го казваше, замък Силвареста изведнъж се разтърси от земен трус. Отначало Йоме помисли, че това е остатъчен ефект от подредените по пода Зрителни камъни, но чародеят вдигна угрижено очи към стените и каза:
— Това беше само един малък трус. Земята е в болка.
Йоме се обърна към Дните, които се бяха свили в един от тъмните ъгли зад нея. Със споделените си умове със своите събратя и сестри, те знаеха повече за земните дела от всеки друг в това помещение, в това число и чародея Бинесман. Това, което видя, я разтревожи. Дните на Габорн гледаше ужасено, със зяпнала уста.
— Какви ги върши Радж Атън? Да ме напада в такова време — възмути се Габорн. — Нима не разбира опасността?
— Съмнявам се, че все още не е разбрал величината на бедствието — отвърна магьосникът. — Последния път, доколкото видях, войските му напредваха към Карис. Във всеки случай така беше допреди няколко часа.
— Къде са те сега? — попита Габорн.
Бинесман сведе глава и притвори очи, сякаш беше твърде изтощен, за да продължи. Откакто бе създал своя вайлд и след това го бе изгубил, страдаше от умора.
— Дълъг ден беше. Но ще се опитам.
Чародеят се наведе към пода, взе две шепи рохкава пръст и я разтърка по дланите и лицето си. После вдигна няколко кристала и ги поразмести около Зрителния камък — едни издърпа назад, други премести вляво или вдясно. Беше много съсредоточен.
Процесът отне няколко минути, защото чародеят първо трябваше да засече войските на Радж Атън, след което да намери по-удобно място за наблюдение.