Така или иначе от това, което видя, Йоме настръхна: войските на Радж Атън се бяха струпали около някакво село — стотина каменни къщи със сламени покриви. Селото беше обградено с ниска каменна стена, каквато един рицар, яхнал добър подсилен кон, можеше лесно да прескочи.
По стените нямаше наблюдатели, нито се чуваше кучешки лай. Селището, изглежда, още не подозираше за приближаващата се заплаха.
— Познавам това място — каза Габорн. — Това е село Твинхейвън.
Главанаците гиганти в армията на Радж Атън надигнаха муцуни и задушиха жадно във въздуха, сякаш се опитваха да уловят миризмата на прясна кръв. Рицарите във войската му държаха пиките и бойните си брадви в готовност.
Но тези, които поведоха щурма, бяха магьосниците на Радж Атън.
В редица се развърнаха трима огнетъкачи, точно пред стената на селото, и запяха — тихо и пискливо. Йоме ги чуваше съвсем ясно, но не можеше да разбере думите, защото монотонната им песен беше песен на огън и поглъщане, като пращящите звуци на пламъци, като пукот на цепеница в огнище.
Около всеки от тях изведнъж лумнаха трева и храсти. Към небето се изстреляха зелени пламъци и огнетъкачите бяха погълнати. Йоме надуши пепел и усети зноя на пламъка. Те закрачиха към селото, изкачиха ниската каменна стена…
Изведнъж кучетата в селото ги забелязаха и залаяха. Чу се уплашено конско цвилене.
Но все още никой не вдигаше глас за тревога.
Огнетъкачите прескочиха стената. Междувременно пламъците им се бяха вплътнили, така че Йоме наблюдаваше огнените магове зад огнена преграда.
Слънцето беше изсушило тревата около стената на селото, беше изсмукало влагата от нея. Най-отдалеченият огнетъкач посочи наляво и от ръката му изхвърча огнена нишка, и се понесе около стената по-бързо от галопа на един добър кон. Огнетъкачът отдясно направи същото. След секунди двете огнени стрели се събраха в отсрещния край на селището и то се оказа обградено от пожар.
Тогава огънят изригна нагоре и прелетя към центъра на кръга.
Някаква жена изхвърча с писък от къщата си в края на селото. От околните домове я последваха други — деца и майки. Няколко коня събориха един стобор и затичаха из селото, скачаха и цвилеха като подивели.
Огнетъкачите вече влизаха в селото. Усилващата се огнена стихия ги подхранваше с енергия. Един огнетъкач посочи някаква плевня и сламеният й покрив избухна в пламъци.
Секунди по-късно един от приятелите му приближи някаква къща, изпрати въже от пламък, което се загърчи към нея, и покривът и дървените й греди лумнаха. Зноят едва не помете Йоме.
Хората в къщата запищяха. От вратата изхвърча грубоват селяк с пламнали коса и дрехи. След него навън изтичаха жена и сина й; момчето носеше щит. Пламъците се отразяваха в очите им. Нажеженият от огъня дим озаряваше сцената.
Миризмата на пушек удари в ноздрите на Йоме.
Цялото селище изведнъж избухна в адски пожар и пламъците се завихриха високо, на сто, на двеста разкрача. Огнетъкачите запяха още по-силно — газеха през този адски пожар и самите те се превръщаха в блестящи червеи от светлина, гърчещи се около умиращите жители.
— Принасят тези хора в жертва на Силите, на които служат — каза с ужас Бинесман и извърна очи от Зрителния камък. — Черно призоваване е това. От недрата на пъкъла.
— Ето това е източникът на ужаса ми — каза Габорн.
Пламъците, обхванали селото, бавно започнаха да стават зелени и няколкото избухнали пожара се сляха в някаква странна земя на чудесата, изпълнена със сенки от друг свят. Каменните стени на къщите и каменните зидове започнаха да се разпадат на разтопени локви лава.
Скоро селището беше изравнено със земята; костите на всички трупове, човешки, както и животински, изгоряха в пламъците.
Йоме смяташе, че ще минат часове в обичайното дразнене и примамване, прилагани при призоваването на същества от долния свят, но не стана така. Навярно жертвоприношението беше усилило заклинанието на огнетъкачите. Те запяха и затанцуваха като живи пламъци.
Над земята се появи сияещ зелен портал и огнетъкачите застанаха пред него — бяха езиците на пламъците.
Нищо не се появи, докато един огнетъкач не премина през портала и не потъна в долния свят.
Почти моментално пламъците из селището се смалиха, духнати като пламък на свещ, и настъпи пълна тъмнина. Само тук-там в чернилката проблясваше по някой въглен.