— По-важното сега е, че Радж Атън сериозно се подготвя да щурмува Мистария — каза Габорн. — Ще трябва да свикам съвет на пълководците.
— Война с Радж Атън? — каза Бинесман. — Сигурен ли си, че е разумно? При толкова много хали?
Габорн въздъхна тежко.
— Не съм. Но ако не покажа поне с малко, че ще се бия с него, Радж Атън може да направи още по-големи поразии. Мога само да се надявам, че като научи за щетите в собствените си земи, ще се оттегли в Индопал и ще се погрижи за собствената си отбрана. Може дори да се окаже възможно да договоря мир.
Чародеят го изгледа замислено.
— Можеш да се опиташ да вразумиш Радж Атън, ако искаш. Но се съмнявам, че дори ти би могъл да го спасиш. Не забравяй, че преди седмица го прокълнах. За такива проклятия е нужно време, докато въздействат изцяло, но подозирам, че вече не можеш да му помогнеш.
— Заради моя народ съм длъжен да опитам — заяви Габорн.
Бинесман го изгледа изпод гъстите си вежди.
— И заради твоя народ длъжен съм да те предупредя: Радж Атън едва ли ще се вслуша в съветите на своя враг. Ще се изложиш на огромна опасност, когато отидеш пред него. Възможно е дори той да се опитва да те привлече на битка, тъй като знае, че не може да те нападне тук, толкова близо до Дънуд, където духовете те закрилят.
— Знам — каза Габорн. — Ти ще дойдеш ли с мен?
— Знаеш, че не съм много силен в боя — каза Бинесман, — но мога да те придружа за ден-два и да ти предложа каквото мога. Засега обаче трябва да се подготвя за среща със Сияйния на мрака и трябва да го срещна сам.
— Ти? — удиви се Габорн. — Сам, и то без вайлд? Мога да пратя петдесет хиляди рицари да се бият редом с теб.
— И каква полза? Само ще се убият — каза Бинесман.
— Какви оръжия можеш да извадиш срещу него? — попита Габорн.
— Хмм… все още не знам — отвърна Бинесман. — Ще трябва да измисля нещо. А ти си свикай съвета. Хората ти знаят да се бият по-добре от мен. Предупреди ги, че утре трябва да напуснат замък Силвареста. Явно усещаш приближаващата се опасност. А сега трябва да си отдъхна.
И без повече приказки се оттегли уморено в един ъгъл и легна върху купчина глина. Глината явно беше тук отскоро, помисли Йоме. Подовете в мазето бяха покрити с няколко плочести камъка, нахвърляни върху коравата пръст. Чародеят сигурно сам бе донесъл глината — земните пазители често лекуваха болните с лечебни почви. Йоме се зачуди дали и тази, в която легна да спи сега, не притежава някакви специални свойства. Той придърпа няколко шепи глина около себе си, посипа се с тях и кротко заспа.
Йоме се огледа. Помещението вече миришеше съвсем малко на плесен и повече на чистите аромати от билките на чародея. Тук тя усещаше земната сила, онова гъделичкащо и възбуждащо чувство, което изпитваше всеки път, когато се озовеше близо до Габорн или до чародея. Само че тук то беше по-силно. И неволно й хрумна онзи благослов, който толкова често беше чувала от устата на Габорн. „Нека Земята те крие. Нека Земята те цери. Нека Земята те направи свой.“
Това място беше обкръжено от Земя.
— Да вървим — каза Габорн.
В кралския съвет
Сър Боренсон събуди Мирима и й съобщи новината. Габорн я беше поканил да присъства на съвета.
— Кани мен? — попита изумена Мирима. Беше се прибрала от вечеря и бе заспала с дрехите. Надигна се сковано.
— Да, теб — каза Боренсон.
— Ако иска да знае кои есенни цветя ще стоят най-добре в голямата зала — каза Мирима, — мога да го съветвам до заранта, но от война не разбирам нищичко.
— Габорн те харесва — отвърна Боренсон. И той беше малко объркан. Тя наистина не разбираше от война и Боренсон подозираше, че Габорн я е поканил само от вежливост към него, за да е повече време с новата си жена преди да тръгне за Инкара. Но не смееше да уязви чувствата на жена си, като й го каже. — Не ти ли каза, когато се срещнахте първия път, че те иска в дворцовата си свита? Той цени мнението ти.
— Но аз се чувствам като натрапничка.
— Аз пък съм сигурен, че кралят изпитва същото за себе си — подхвърли Боренсон. — Преди седмица най-голямата му грижа беше дали да носи, или да не носи перо на шапката си, когато отиде при Йоме да поиска ръката й. Сега баща му е мъртъв, а той трябва да планира война. Сигурен съм, че допреди седмица Йоме се е притеснявала какъв конец да използва във везмото си, но тя също ще присъства на съвета.