— Той май е поканил всички в кралството на този съвет! — възкликна Мирима.
— Е, не чак всички. Ще присъстват канцлерът Родерман и Джюрийм, както и Ерин Конал, крал Оруин, Върховният маршал Скалбейрн и лорд Ингрис Лайсъл.
Мирима се намръщи замислено, стана, огледа се в едно от огледалата и започна да сресва дългата си тъмна коса.
Самият Боренсон също не беше сигурен дали мястото му е в съвета. Сега, след като се бе отрекъл от клетвата си за вярност, той беше само един лишен от знаци щит.
Преди няколко дни той бе обещал да си даде две седмици, за да се подготви за пътуването си до Инкара. Трябваше му време, за да се сбогува с родната си земя и със съпругата си. Беше смятал, че времето ще му стигне. Но освен това тогава вярваше, че Радж Атън ще си отиде в Индопал за зимата. Вместо това Вълчия господар бе ударил на юг, към сърцето на Мистария, без да даде и един ден отдих на Габорн. Сега Габорн стоеше натикан тук в Хиърдън и почти откъснат от кралството си и от съветниците си.
Така че Боренсон все още не можеше да се насили да поеме далечния си път към Инкара. Не и докато приятелят му все още се нуждаеше от неговия съвет. Макар да беше свободен рицар и да беше в правото си да тръгне още тази вечер, Боренсон предпочете да остане.
Но знаеше, че ако Габорн реши да тръгне на юг към Мистария, ще тръгне с него. А обърнеше ли гръб на Хиърдън и на жена си, нямаше да се върне, докато не свърши експедицията му.
— А билкарят Бинесман? — попита Мирима. — Ще бъде ли на съвета?
— Той спи — отвърна Боренсон. — Не бива да го обезпокояват.
От всички, които щяха да липсват на този съвет, Боренсон най-много се чудеше за Бинесман. Беше предложил да срита с чародея в ребрата, но Габорн му забрани.
— Ами принц Селинор? — запита тя. — И богатите търговци от Лайсъл?
Боренсон се намръщи. През последните няколко часа всеки в двора беше чул как бяха дошли търговците — бяха вдигнали стан, след което приканиха Габорн да дойде при павилионите им и да ги Избере, сякаш им беше личният слуга, а не Земния крал.
Боренсон щеше да ги напъди, но за всеобща изненада Габорн им се подчини и Избра няколко.
— Подозирам, че кралят не вярва съвсем на Селинор — отвърна той. — И макар че е поканил лорд Ингрис, явно смята, че другите търговци ще са толкова от помощ, колкото ято кресливи гъски.
— И други лордове вече са на стан тука — каза Мирима. — Ами Северен Кроудън, Белдинук?
— От Северен Кроудън нямаме никаква вест — каза Боренсон. — Железния крал никога не е харесвал Силвареста и може би също като братовчед си, крал Андърс, няма интерес от Земния крал. А може и да е заради неговите си проблеми. Тая нощ в Северен Кроудън излизат хали. Габорн вече е изпратил вестоносци с предложение за помощ.
— Колкото до Белдинук, крал Лоуикър е болнав… — Боренсон не знаеше какво повече да каже. Лоуикър винаги се бе държал приятелски към Дома Ордън, но Боренсон не му вярваше много. Струваше му се, че Лоуикър използва крехкото си здраве като оправдание за бездействието си всеки път, когато е необходима намесата му. Тъй или иначе, той повтори преценката на Габорн за положението: — Лоуикър в края на краищата трябва да се оправи с войските на Радж Атън, минаващи покрай границата му на път за Мистария. Нищо чудно, че още не е изпратил хора.
Мирима се среса и постоя малко да се полюбува на отражението си. Изглеждаше красива и привлекателна.
Боренсон предложи ръка на съпругата си и я придружи по стъпалата към Голямата зала. Завариха Габорн седнал в тъмното зад една маса, с гръб към стената. В стаята не светеха никакви свещи или светилници, в камината не гореше огън. Само един прозорец беше отворен, за да пропуска малко звездна светлина. Останалите прозорци бяха плътно затворени.
Крал Оруин беше заел място вляво от Габорн. Йоме седеше встрани от масата, зад Габорн. Вдясно от него се беше разположил галфонът лорд Ингрис — небрежно галантен възрастен тип с широка изтъркана кафява плъстена шапка, увенчана с щраусово перо. Копринената му блуза блестеше перленобяла в тъмното, а пръстените, нанизите и гривните му просветваха дори на смътната светлина. До него седеше Джюрийм, чието южняшко облекло поне този път не изпъкваше с пищността си. Габорн посочи на Боренсон да седне до Джюрийм.
Мирима отиде до задната стена, настани се до Йоме и хвана кралицата за ръката. Боренсон погледна жена си. Йоме впи пръсти в ръката на Мирима, сякаш търсеше подкрепа. Лицето на кралицата бе осветено от звездната светлина и по стегнатите й челюсти Боренсон разбра, че е уплашена.