Конесестра Конал продължи:
— Майка ми заповяда кланът Бейбърн да върне Фелс на Мистария.
Това явно изненада Габорн, защото Боренсон го чу как си пое дълбоко дъх.
— Ей на това му се вика добра вест! — заяви крал Оруин, а лорд Ингрис изпляска въодушевено с ръце.
Боренсон си представи движението на войските на Радж Атън. Карис беше най-силната крепост в западна Мистария и изключително ценна, но Радж Атън бе използвал Гласа си, за да разруши Лонгмът. Сега вероятно щеше да направи същото с Карис. Боренсон можеше само да се надява, че ще се въздържи.
— Ако Радж Атън успее да вземе Карис — предупреди той, — тази зима ще падне половината Мистария. Трябва да го спрем.
Джюрийм сплете пръсти и подпря тлъстата си брадичка на тях. После се обърна към Габорн:
— Боренсон е прав, но аз бих бил предпазлив, о, Велики. Като вълк, Радж Атън се надява да ви удари в мекото, в корема, а този корем е Мистария. Той се надява да привлече Земния крал в битка, да го принуди да остави Дънуд. Той ще щурмува Карис.
— Знам, и точно това опасение ме измъчва — тихо каза Габорн. — Но има и още една заплаха, която ми показа Бинесман. Тази нощ огнетъкачите на Радж Атън призоваха от долния свят Сияен на мрака.
Лорд Ингрис ахна, останалите приеха новината по-спокойно. Боренсон се поколеба как да реагира. Беше чувал за Сияйни, разбира се, същества от светлина и доброта, обитаващи Долния свят. И смътно знаеше, че те си имат врагове, същества от мрак, притежаващи тайнствени сили. Но нищо повече не знаеше за тях.
— Опасявахме се от убийци — каза канцлер Родерман. — Нападението на Радж Атън над Земния крал изглежда неизбежно. Този Сияен на мрака тук ли ще дойде?
— Не — обади се Джюрийм. — Според мен Радж Атън ще го използва срещу Мистария, срещу Палдейн в Карис.
— Грешиш — каза Габорн. — Сияйният на мрака идва. Земята ме предупреди.
— Може и така да е — отстъпи Джюрийм. — Допреди седмица разбирах стратегиите на Радж Атън, но сега играта явно се е променила.
— Ще трябва да обмислим своите стратегии, за да се преборим с това същество — каза крал Оруин.
Габорн поклати глава.
— Не. Ще заповядам на хората да бягат.
— Тогава да ги уведомим веднага — предложи крал Оруин.
Габорн поклати глава.
— Ако новината изтече тази нощ, ще настъпи паника. Полята са тъмни, пълни с коне и говеда — и деца, които ще бъдат стъпкани. Половината от лагеруващите навън мъже са пияни след Хостенфест. Не, колкото и да ми е тежко, ще изчакам до съмване и ще ги предупредим тогава. Опасността е огромна, но все още е далечна.
Ерин Конал рязко попита:
— Ваше величество, а можете ли да сте сигурен, че Сияйният на мрака идва за вас, а не срещу някой друг — дори Флийдс? — Боренсон реши, че е разумно от нейна страна да се безпокои най-напред за своите земи.
— След като Избрах своя баща — отвърна й Габорн, — почувствах опасността, която го грозеше, задуши ме като черен облак. Няколко часа по-късно той умря. От сутринта усещам как задушаващата аура нараства и нараства, обкръжавайки всеки човек в тази зала — всъщност обкръжава всеки в замък Силвареста. През последната седмица се опасявахме, че Радж Атън ще прати в лагера ни професионален убиец. Сега съм убеден, че убиецът идва, но е нещо много по-злокобно от който и да е Непобедим. И всички ние в замък Силвареста сме негови цели. Васалите, които избрах в Лонгмът — и тези по пътя си на север, — не са толкова застрашени. Но всеки от нас трябва да е нащрек.
— Щом можете да почувствате нашата застрашеност — каза лорд Ингрис, — тогава не можете ли да почувствате и опасността за Мистария, или за Лайсъл? Може би вие ще можете да ни кажете къде смята да нанесе следващия си удар Радж Атън?
Габорн тъжно поклати глава.
— Докато не видя един човек, не мога да го Избера. А и тази сила е нова за мен. Освен няколкото вестоносци, които съм изпратил в Карис и в Дворовете на прилива, не съм Избрал никого в Мистария или Лайсъл, така че да мога да преценя какво предстои. Следователно трябва да обмислим своя план за действие, да измислим начин да се защитим срещу Радж Атън.
— Би трябвало да знаете — каза лорд Ингрис, — че други лордове вече са предприели действия срещу Радж Атън. Още щом чухме за нахлуването му в Мистария, ние взехме мерки срещу него… и не сме сами.
— Как така? — попита крал Оруин.