— Докато вие се браните с оръжие и с хора — каза лорд Ингрис, — в Лайсъл нашата най-добра защита винаги е била богатството ни. Ние наемаме бойци да укрепят границите ни и плащаме дан на своите съседи. Когато чухме за нападението му, изпратихме послания до някои владетели в Инкара, като им предложихме подкупи, ако изпратят убийци да избият Посветителите на Радж Атън в южните провинции, където той най-малко ще го очаква.
— Умно! — каза крал Оруин. — Аз имам хиляда добри подсилени войници в Оруин, които могат да нападнат от север!
Ингрис се усмихна широко.
— Бойните вождове на Туум могат да ви надминат в това отношение, според всичко, което съм чувал…
Боренсон седеше и слушаше унило. Той самият беше избил Посветителите на Радж Атън тук, в замък Силвареста, няма и на сто крачки. Мръсна работа — беше му разбила сърцето. Макар да се убеждаваше, че го е извършил по заповед и че се налагаше, трудно можеше да понесе да седи тук и да слуша за такава наближаваща касапница.
Тъкмо се канеше да проговори, когато Габорн извика:
— Не! — И изгледа твърдо Ингрис и Оруин. — Отхвърлям такъв план!
— Защо? — попита Ингрис. Извади копринена носна кърпа от джоба си, изсекна се и я хвърли на пода.
— Цената е твърде висока — каза Габорн. — Аз се сражавам не срещу Радж Атън, а за човечеството. Да пращам воините ни едни срещу други е глупост!
Лорд Ингрис заяви равнодушно:
— Стрелите вече са пуснати. Вероятно няма да можете да спасите Радж Атън от съдбата му.
„Твърде самоуверен е — помисли Боренсон. — В края на краищата, ние сме пращали убийци години наред.“ Но за негова изненада Габорн изглеждаше много притеснен. Той попита:
— Кажете ми, кога стигнахте до решението да наемете убийци от Инкара?
Лорд Ингрис помисли.
— Беше следобеда, преди седмица. В деня, в който загина баща ви.
Габорн го изгледа навъсено.
— Същия онзи следобед, в който чародеят Бинесман прокълна Радж Атън. Също като вас, той се опасява, че тази клетва не може да бъде отменена. Съвпадението едва ли е случайно. Вие можете да се окажете инструмент в ръцете на Земята.
Лорд Ингрис се изкикоти все едно, че отхвърля незаслужен комплимент.
— Едва ли. Ако Радж Атън умре, ще го убие моето злато и алчността на инкарците, а не проклятието на някакъв Земен пазител.
Йоме се намеси иззад стола на Габорн.
— А вашето злато, то откъде идва — запита тя, — ако не от Земята?
В последвалата тишина Боренсон се замисли дали наистина е възможно няколко убийци да нанесат толкова голям удар.
Съмняваше се. Радж Атън разполагаше с Посветители, пръснати из цялото му огромно кралство, и ги пазеха добре. Въпреки че можеше да бъде ранен, Боренсон знаеше, че Вълчия господар няма да бъде убит лесно.
Най-напред Радж Атън трябваше да загуби няколко ключови дара. Ако загубеше жизнеността си например, можеше да си запази силата, но да падне под някой по-гаден удар. Или ако си загубеше метаболизма, можеше толкова да се забави, че и най-мудният войник да му отсече главата.
При подходящи обстоятелства няколко убийци можеха да нанесат опустошителен удар на Вълчия господар.
Габорн поклати глава и заяви:
— Не мога да пожелая гибелта на нито един човек. Определено не мога да одобря убиването на невинни мъже, жени и деца, чието единствено престъпление е, че са си позволили да отдадат някой дар на Радж Атън. Сам ще застана срещу него, ако трябва, но засега искам само да го спра: или да го обърна в правия път, ако мога.
— Проклетата ви глупава прошка — изпръхтя крал Оруин и се надигна разгневен от стола си. — Знаех си, че точно това ще кажете!
— Противопоставяте се на мъдростта на своя господар? — попита Джюрийм.
Лицето на крал Оруин пребледня.
— Простете ми, ваше величество — каза той, като се мъчеше да овладее яростта си. — Но не можете да рискувате да оставите Радж Атън жив. Ще е повече от неразумно, ще е направо глупаво.
— Не правя този избор, защото е умен — каза Габорн. — Правя го, защото чувствам, че така е редно да се постъпи.
— Вие сте млад човек, изпълнен с благородни идеали, и Земните сили ви помагат — заговори лорд Ингрис. — Може би се надявате да вразумите Радж Атън, но как, ако мога да попитам, предлагате да стане това?
— Плених четиридесет хиляди силара при Лонгмът — заяви спокойно Габорн.