Крал Оруин, лорд Ингрис, дори и Ерин Конал се стъписаха от изненада.
— Вече използвах пет хиляди от тях, за да подновя армията на Хиърдън и да възстановя конницата ни — продължи Габорн. — Останалите силари са достатъчно, за да осигурят дарове на една малка армия — или достатъчни, за да създадат един-единствен лорд с мощта на Радж Атън.
Той помълча и ги огледа.
— Миналата седмица, след битката при Лонгмът, мислех да направя точно това — да стана владетел, равен по сила на Радж Атън, след което да се опитам да го надвия. Също като вас, и аз искам да се бия. Но изпитвам отвращение да нарека дори Радж Атън свой враг, въпреки че нападна народа ми. Ще му предложа мир.
Крал Оруин беше сащисан.
— Той ни натрапи войната си — заговори той твърде високо. — Не можем да му отстъпим просто ей така.
— Той е прав — каза Джюрийм. — Старият ми господар няма да приеме мир — освен ако вие лично не му дадете някой дар. Ще поиска ума ви или мускула ви, нещо, което да ви осакати така, че никога да не можете да се изправите срещу него.
— Може би — каза Габорн. — Но все едно ще му го предложа. Ще пратя вестоносец, който да му занесе следните думи: „Макар да мразя своя братовчед, врагът на моя братовчед е мой враг.“ Докато посланието ми стигне до него, той вече ще е научил за падането на цитаделата Хейбърд, а може би и за собствените си неприятности в Картиш. Така ще му напомня за заплахата от халите и ще го уведомя, че вече съм негов братовчед по брачна линия. За да подпечатам мира, вместо моя дар ще му предложа двайсет хиляди силара. Той знае, че без тях съм достатъчно осакатен. Но ще му дам силарите само при условие, че се съгласи да напусне Роуфхейвън.
Боренсон облиза пресъхналите си устни. Радж Атън едва ли щеше да се вразуми, но същевременно трудно можеше да обърне гръб на двайсет хиляди силара.
— И други хора са му отправяли подобни призиви — предупреди Джюрийм. — Той няма да купи това, за което е убеден, че може да си го вземе със сила. Подозирам, че няма да се вслуша. Може би дори ще убие пратеника ви.
— Възможно е — каза Габорн. — Но какво би станало, ако поканата му бъде предадена от някой от собствените му хора, някой, когото той обича и от когото не би могъл лесно да се отърве? — Обърна се наляво и се вгледа в Джюрийм. — Джюрийм, преди няколко дни ти ми каза, че Радж Атън има стотици жени, пазени в Двореца на конкубинките в Оубран. Казваш, че никой мъж не може да ги вижда под страх от смъртно наказание. Коя от тях е любимата му жена? Би ли се вслушала тя в моя призив? Тя би ли предала поканата ми?
— Сафира й е името, милорд — отвърна Джюрийм и поглади козята си брада. — Дъщерята на емир Оват, от Тулистан. Тя е перлата на неговия харем.
— Баща й го знам по описание. Емирът е добър човек — каза Габорн. — Дъщеря му би трябвало да е наследила отчасти неговата доброта и сила.
— Може би — отвърна Джюрийм. — Но никога не съм я виждал. Влезе ли веднъж жена в двореца, повече не излиза.
— Радж Атън е суетен — каза Йоме. — Хрумва ми само една причина, поради която крие жените си в харема от очите на хората. С колко ли дара на обаяние е възнаградил своята любимка?
Джюрийм помисли.
— Предположението ви е мъдро, милейди. Знае се, че има навик да дарява с един дар на обаяние жена си всеки път щом легне с нея, така че при следващото гостуване тя да е още по-красива, отколкото я помни. Сафира му е любимката От пет години. Значи досега би трябвало да е получила над триста дара.
Боренсон се смая. Жена с десет дара на обаяние можеше да накара всеки мъж да се побърка от желание. Не можеше да си представи как ще му въздейства една жена със стотици такива дарове. Може би щеше да подейства.
Но все пак изпита безпокойство.
— Не мога да повярвам, че никой досега не се е сетил да я използва като оръжие.
— Аз бях най-довереният слуга на моя господар — каза Джюрийм. — Мое задължение беше да осигурявам дрънкулки и дарове за конкубинките. Освен на още двама-трима на никой друг не беше позволено да знае какво има в харема.
Габорн запремества поглед от човек на човек.
— Какво ще кажете? Предлагам да изпратим съобщение на Сафира, а тя да го предаде на Радж Атън.
— Може и да стане — отвърна със съмнение Джюрийм. — Но трудно бих повярвал, че Радж Атън ще се вслуша в съвета й. В края на краищата, тя е само негова жена.
Боренсон се замисли. В много части на Индопал вслушването в женски съвет се смяташе за недостойно за мъж.