— Може да подейства — заяви по-обнадеждено Йоме. — Бинесман допускаше, че Радж Атън е полудял само защото слуша собствения си Глас. Тя би могла да го убеди.
— А ако аз й дам още хиляда дара на обаяние и Глас — попита Габорн, — в знак на добра воля, за да не може дори Радж Атън да й се противопостави?
— В Оубран действително има облекчители, опитни в прехвърлянето на такива дарове — призна Джюрийм.
— А ние разполагаме със силарите, с които това да стане — отсече канцлер Родерман. — Но може да отнеме ден-два, докато намерим жени, които да послужат за Посветителки.
— Аз бих предложила обаянието си — каза Мирима.
И погледна боязливо към Боренсон, сякаш се боеше от реакцията му. Беше използвала красотата си, за да го подмами към женитба. Трябваше да разбира, че не е честно тепърва да предлага да си я даде. Но Боренсон въпреки това й се възхити, че го предложи.
— В Оубран вече има жени — каза Джюрийм. — Радж Атън има много конкубинки, всички от които са дарени с обаяние или Глас. Някои от тях са пострадали тежко от тази дълга война. Те също се надяват на мир и подозирам, че някои от тях, навярно много от тях, ще послужат за вектори.
— Много рисковано ще е — намеси се крал Оруин. — Не я познаваме тая жена: нито пък знаем как може да й въздейства толкова много сила. Ами ако и тя се обърне срещу нас?
— Трябва да опитаме — каза Габорн. — Радж Атън не е най-големият ни враг. Трябва ми силата му. Искам той да се срази с халите.
Шансът изглеждаше твърде нищожен. Дотолкова, че Боренсон лично щеше да го отхвърли, без да му мисли.
— Може би — каза Ерин Конал. — Но трябва да се придвижваме с предпазливостта на сърна. Казвате, че чувствате аура на голяма опасност около нас. Дори да пратите ездачи още тази нощ, ще са нужни дни, докато стигнат до Индопал…
— Не и с подходящия кон — възрази Джюрийм. — Крепостта на Оубран е в северните провинции, малко по на юг от Деяз, няма и на седемстотин мили оттук.
— Никога не съм чувал за Оубран — заяви Боренсон. — Но щом е толкова близо, тогава с някой кралски кон и с малко късмет бих могъл да хвана Гарвановия проход от Флийдс и да съм там утре рано следобед. Ако се съгласи, Сафира би могла да предаде посланието на Радж Атън още следващата нощ.
Изрече го, без изобщо да помисли. Експедицията изглеждаше глупашка. Зачуди се какви мотиви го бяха накарали да го каже. Отчасти — може би защото знаеше, че е подходящият за тази задача човек. В миналото беше изпълнявал десетки опасни мисии.
Разбираше също така, че това ще му даде възможност да разузнае отбраната на Индопал и да проучи движението на вражеските войски по границата. А междувременно щеше да се отправи далече на юг, към Инкара.
Така щеше да започне експедицията, която му беше възложила Йоме.
Но една малка частица от него съзнаваше, че иска нещо много повече: изкупление.
Лорд Ингрис и крал Оруин приказваха най-небрежно за избиване на Посветители, за придържане към безкрайната традиция на касапство, предопределила бойните стратегии на Владетелите на руни в миналото. Стратегии толкова по-ужасни, защото бяха надеждни.
Но Боренсон не можеше повече да понесе това. Планът на Габорн, колкото и зле да беше замислен, предлагаше някаква нищожна надежда, че Индопал и Роуфхейвън могат да стигнат до съгласие, да сложат край на безумието.
И това беше единственият такъв план, поставен на масата.
Боренсон беше омърсил ръцете си с кръвта на две хиляди души — мъже, жени и деца. Може би това щеше да му помогне да я свали най-сетне от себе си. Да се очисти.
— Аз не бих заложил всичките си надежди на това хвърляне на заровете — заяви крал Оруин. — Трябва да се погрижите и за собствената си отбрана. Сафира може да не е в състояние или да не пожелае да направи каквото я молите, а и вие нямаше да свикате този съвет, ако не се каните да се задействате и да тръгнете в защита на Мистария. Трябва лично да се подготвите за двубой с Радж Атън, ако се наложи… Или можете да си изберете поборник. Имам един племенник — истински лъв — сър Ленгли. Тук е, в лагера.
— Това с пращането на поборник е много добре — каза Конал, — но не бива да оставяте Оруин или Хиърдън да се сражават сами. Радж Атън може и да се бои от херцог Палдейн, но ако вие тръгнете от север, от вас ще се бои повече. И това ще привлече всички мъже от Севера да се сражават с вас. Конните кланове ще тръгнат с вас.