— Посланието ми не е до Радж Атън — отвърна той. — Нося послание до двореца на конкубинките в Оубран, до една жена на име Сафира, дъщерята на емира на Тулистан.
Непобедимият се замисли. Явно не беше подготвен за такава вест. Зад него някакъв старец в тънък сив копринен бурнус под жълтия пътен халат прошепна в ухото му:
— Сабис етоло! Вериса оан. — „Убий го! Търси забранен плод.“
Боренсон прикова очи в стареца. Явно не беше войник, търговец или пътник, а по-скоро нещо като съветник на Радж Атън. Най-вероятно имаше сан на каиф — което можеше да се преведе като „старец“ или „старейшина“. Но по-важното беше, че изглежда, искаше да го спре.
— Забранен плод е да се гледат конкубинките — каза Боренсон. — Не съм чувал да е забранен плод да им носиш послание.
Старецът го изгледа накриво, сякаш да спори човек с неговия ранг си беше чиста обида.
— Вярно казваш — рече Непобедимият. — Макар да съм изненадан, че си чувал за двореца при Оубран. От стотината тук само кайфба и аз сме чували за него.
Кайфба. Велик старейшина.
— Тогава мога ли да отнеса посланието си?
— За какво му е на един пратеник броня и оръжие — попита го Непобедимият.
— Планинските проходи са опасни. Вашите убийци не уважават знамето на мира.
— Сигурен ли си, че са мои убийци? — запита Непобедимият все едно, че Боренсон много го е оскърбил. — Планините са пълни с разбойници и още по-лоши хора. — Непобедимият знаеше адски добре, че бяха негови. Погледна многозначително бойната брадва и ризницата на Боренсон.
Боренсон пусна щита си, извади брадвата и я хвърли край пътя. После свали шлема и ризницата си и пусна и тях.
— Е, доволен ли си?
— Един пратеник няма нужда от дарове — каза Непобедимият. — Свали си ризата да видим чии сили носиш.
Боренсон вдигна ризата си и показа нащърбените белези, където силарите го бяха целунали трийсет и два пъти. Жизненост, мускул, гъвкавост, метаболизъм, ум. Всичко се виждаше.
Непобедимият изпръхтя.
— Казваш, че си пратеник на крал, а щитът ти е без знак, като на свободен рицар. Те често идват да избиват Посветителите на господаря ми. Но съм длъжен да се запитам, кой свободен рицар ще е толкова глупав, че да тръгне толкова открито? А пък сега трябва да се запитам, кой свободен рицар има толкова дарове?
— Името ми е Боренсон и доскоро бях телохранител на Земния крал. Сега щитът ми е чист, свободен съм да правя каквото поискам, и точно сега искам да отнеса послание на Земния крал и да подиря мир. — Беше изправил гръб на седлото и гледаше предизвикателно. Без оръжието и бронята си не можеше да се противопостави дори само на Непобедимия, да не говорим за останалите. Беше се оставил на милостта им.
„Убиец“, замърмориха войниците и го загледаха мрачно. Един извика:
— Я да го отведем до пропастта… да го научим да лети!
Но кайфба измърмори:
— Интересна история ни разправяш. Трудна за вярване, трудна и за отричане. Знаеш за двореца на конкубинките, след като никой човек в твоята страна не е чувал за него. А и аз не съм чувал за тази Сафира, макар да знам, че емирът има много дъщери. — Изглеждаше убеден, че след като е важна личност, би трябвало да й знае името.
— Забранен плод е да се изрича името й в твоята страна — каза Боренсон. — Аз го научих от един, който някога служеше като съветник на Великата светлина… Джюрийм. Сега той седи до дясното коляно на Земния крал и го съветва. — Един кайфба със сигурност щеше да познава Джюрийм, доскорошния висш съветник на Радж Атън.
— Какво ти е посланието? — запита кайфба. — Кажи ми го на мен, може да й го предам.
В Деяз едно послание можеше да се предаде от втора ръка, без това да оскърби нито пращащия го, нито получателя. Но Боренсон знаеше, че даровете трябваше да се предадат лично.
— Нося дар, благодеяние за Сафира — каза той, — заедно с посланието.
— Покажи ми дара — каза кайфба. Сред знатното съсловие тук един дар в злато или парфюм можеше да изглежда съвсем приемлив, преди да помолиш за услуга. Боренсон се зачуди дали подобни дарове нямаше да изкусят войниците. Мъжете помръднаха неспокойно на конете си.
Той бръкна в дисагите и извади колкото силари можеше да вземе с една ръка. Бяха някъде около седемдесет.
— Дарът е красота. Седемстотин силара за обаяние. Триста за глас.