Войниците заговориха възбудено. Силарите струваха по-скъпо от злато.
— Тишина! — строго извика Непобедимият на хората си. После се извърна с убийствен поглед към Боренсон. — Кажи ми посланието си.
— Трябва да й кажа: „Макар да мразя братовчед си, врагът на моя братовчед е мой враг.“ И след това трябва да я помоля да предаде това послание на Радж Атън от името на Земния крал.
— Убий го — изсъска кайфба. Неколцина от войниците повториха подканата му. Конете им пристъпваха неспокойно, усетили напрежението.
Боренсон се вкочани да посрещне смъртоносния удар. Не се съмняваше, че щом кайфба заповядва смъртта му, другите ще я изпълнят без колебание.
Но капитанът килна глава замислено, без да обръща внимание на заповедта, както можеше да направи само един военен.
След дълга пауза той промълви:
— А смяташ ли, че Великата светлина на Индопал ще се вслуша?
— Това е само надежда — отвърна Боренсон. — Земния крал е вече братовчед на Радж Атън по брачна линия. А наскоро научихме, че хали връхлитат Картиш и южните граници на Мистария. Земният крал се надява да отложи конфликта, след като срещу нас са изправени по-опасни врагове.
Непобедимият кимна.
— Съвсем уместни думи за един Земен крал. Той търси мир. Дядо ми все разправяше, че ако някой ден се появи Земен крал, той ще е велик в бран, но още по-велик в мир.
Погледна към кайфба. Старецът го гледаше свирепо, ядосан, че капитанът не е изпълнил тутакси заповедта му.
— Ще си предадеш посланието — каза Непобедимия на Боренсон. — Но само ако се съгласиш да носиш белезници, докато си в страната ни. Трябва да се закълнеш, че няма да нарушиш законите ни. Не можеш да влизаш в двореца и не можеш да гледаш конкубинка. Освен това аз ще яздя до теб през цялото време. Съгласен ли си?
Боренсон кимна.
След малко един войник донесе белезниците — от тежко желязо, направени специално за оковаване на хора с дарове на мускул — и ги заключи на китките му. После ги прикова към верига на гърба му, за да не може да си вдига ръцете.
След като приключи, Боренсон очакваше да даде ключа на Непобедимия. Но той не го направи.
Вместо това Непобедимия хвана юздите на коня на Боренсон и го поведе надолу по склона.
— Имаш ли ключ за белезниците? — попита Боренсон.
Непобедимия поклати глава.
— Не ми трябва. Всеки ковач може да ги махне… ако потрябва.
Боренсон го жегна под лъжичката. Обзе го нов страх. Радж Атън рядко убиваше хора. Не им взимаше живота. Взимаше им даровете.
Човек като Боренсон можеше да се окаже съкровище.
Непобедимият се усмихна хладно, като видя, че Боренсон е разбрал.
Беше се предал без бой.
Разпръскването
Призори, след неспокоен сън, Йоме се събуди от глас, който прокънтя в ума й.
— Ставайте, всички Избрани, обитаващи замъка Силвареста. Идва Сияен от мрака и времето не е много. Подгответе се да избягате в Дънуд. Ставайте.
Въздействието беше смайващо. Йоме никога не се беше чувствала толкова… напълно овладяна от волята на друг. Гласът кънтеше в черепа й като камбана и всяка фибра от естеството й се стремеше да се подчини. Всеки мускул от тялото й сякаш реагираше.
Сърцето й затуптя диво и тя едва си пое дъх. Скочи от леглото, награби само една завивка, за да я метне на раменете си, и подплаши палетата, които бяха спали до нея.
„Е добре, станах! — помисли разсеяно Йоме. — Сега какво?“
„Бягай! — реши тя изведнъж в паника. — Сияйният на мрака идва.“
Щеше да избяга от замъка само със завивката на раменете си, но съобрази, че ще е твърде неприлично. Скочи до гардероба си и извади блуза и пола, а също едно пътно наметало и ботушите си за езда. Жълтите палета я наобиколиха, заджавкаха и замахаха с опашки учудени каква ли ще е пък тази игра.
Мислеше само за конюшните, мъчеше се да прецени кой ще е най-бързият път до конюшните и коня й. Щеше да напусне замъка без нищо — и изведнъж се закова на място.
Бинесман беше казал, че Сияйният на мрака няма да се появи преди да е мръкнало. Което означаваше, че разполага с цял ден, за да се подготви добре за бягството.
Но Земния крал я беше предупредил със силата си, беше предупредил всички в града да бягат. Не, не да бягат, да се „подготвят“ за бягство.
Докато премисляше, си даде сметка какво усилие ще струва това. Трябваше да се свалят шатри, да се впрягат животни, багаж и хранителни запаси да се натоварят по фургоните. По-лошото беше, че много хора бяха пътували до замък Силвареста от целия Хиърдън и области извън него. Никога досега градът не беше приютявал повече от сто хиляди души, а сега полята около него бяха насъбрали седем пъти повече хора. Ако всички побегнеха наведнъж, всички пътища щяха да се задръстят.