Стъписана, тя продължи:
— Вие знаете ли поне какво е един Сияен на мрака? Можете ли да си представите каква сила има?
Един от мъжете — сър Бароуз — пристъпи крачка напред.
— Чували сме ние и за Сияйни, и за Ярки: всички сме слушали за тях. И ако старите приказки са верни, и те могат да загиват в битка, също като човек. Та затуй помислихме, че можем да застанем здраво по бойниците с машините — балистите и катапултите — и да го убием още преди да е кацнал.
— Вие с ума си ли сте? — извика Йоме, смаяна от думите му. — Знам, че сте храбреци, но капка ум нямате ли? Чухте ли заповедта на своя владетел? Той ви заповяда да бягате!
— Чухме я, ваше величество, дума да няма — отвърна сър Бароуз, — но тая заповед явно се отнасяше главно за жените и децата. Всички тука сме здрави мъже!
При тези думи всички разтърсиха копия и брадви, надигнаха щитове и ревът им отекна по хълмовете.
Йоме ги зяпна съвсем слисана. Бяха чули думата на Земния крал, но бяха предпочели да правят каквото решат сами. Тя се обърна към командира на градската стража и заповяда:
— Поставете двеста стрелци на стената. Да стрелят по всеки, който се приближи на един изстрел разстояние до замъка.
— Милейди! — смутено възкликна Бароуз.
— Не съм ви милейди — извика му гневно Йоме. — След като няма да изпълнявате думата на своя крал, значи не сте негов слуга и сте обречен да загинете като всички тук! Възхищава ме храбростта ви, но глупостта ви ще прокълна и ще я накажа, ако трябва!
— Ваше величество! — Сър Бароуз падна на колене в очакване на заповедите й. След миг всички последваха примера му, макар че някои се позабавиха с колениченето.
Тя се обърна към Джюрийм.
— Защо хората се трупат по пътищата? Не могат ли да се отдалечат от града?
— Пречат им по-бавните — обясни Джюрийм. — Много от колите са тежко натоварени, чупят се оси или колела, така че всички трябва да ги заобикалят.
Йоме се обърна към бойците, коленичили пред градските порти.
— Сър Бароуз, пратете по хиляда души на всеки път и да разчистят счупените коли. Да оправят осите и колелата. А за онези, които са предпочели да останат на полето, идете и разберете имат ли сериозна причина да останат. Искам да знам. Ако нямат сериозна причина да останат, кажете им, че имате заповед да убиете всеки, намерен на пет мили около замъка до един час.
— Ваше величество! — извика слисан сър Бароуз. — Ама вие наистина ли искате да ги убием?
Йоме се смая на глупостта му. Но си спомни думите на Габорн преди няколко дни, че е грешно да ругаеш човек за това, че е глупав, защото глупците не могат да се оправят сами и цял живот зависят от милостта на умните.
— Няма да ви се наложи да ги убивате — предупреди тя. — Сияйният на мрака ще го свърши вместо вас.
Сър Бароуз зяпна, най-после разбрал.
— Слушам, ваше величество. — Обърна се и почна да раздава заповеди.
Джюрийм преви в поклон тлъстото си тяло и краищата на златистия му копринен халат заметоха прахта.
— Благодаря ви, ваше величество. Не можах да ги вразумя, а не посмях да ви безпокоя.
— Следващия път не се колебайте.
— Има и други неща.
— Например?
— Стотици хора са твърде болни, за да могат да бягат. Някои са много стари и немощни; има майки, родили в последните няколко часа, и воини, ранени във вчерашните игри. Поискаха разрешение да се укрият в замъка. Разпоредих се да ги настанят по хановете, докато решим какво да правим.
— Не можем ли да ги натоварим на фургони? — попита тя.
— Поръчах лекарите да поговорят с онези, с които изобщо може да се говори. Всички, които могат да се качат по фургони, вече са заминали. Някои лекари предложиха да останат и да се грижат за болните.
Йоме облиза устни. Беше отчаяна. Не можеха да бъдат превозени, разбира се. Такива хора не можеха да се придвижат и на пет мили — а трябваше да са поне петдесет — на ден.
— Да останат тогава. И да се скрият.
Помисли дали да не се разпореди лекарите да отпътуват — не искаше да се лиши от толкова опитни мъже и жени, — но и не смееше да откаже на болните и умиращите малкото подкрепа, която можеше да им даде.
Докато обмисляше как да постъпи, Бинесман се провря през тълпата войници с торба, пълна с листа от златист лавър. Ходил беше някъде извън града.
Макар все още да беше рано, Бинесман вече изглеждаше капнал.