В най-отдалечените разклонения на мазетата, там, където в огромни бъчви ферментираше ейл, върху набързо приготвените постели лежаха десетки и десетки болни, за които се грижеха лечителите.
Тук, на смътната светлина на една-единствена свещ, се трудеше чародеят Бинесман. Беше разхвърлял листа от златист лавър и равнец пред някаква грамадна дъбова врата и беше изписал вратата с руни.
Когато Мирима се приближи и извади накитите на кралицата от джоба си, Бинесман притвори вратата към помещенията с болните.
После взе опалите с треперещи от нетърпение ръце и почна да ги подрежда на черния, покрит с гранясало масло под. Между буретата, стигащи до тавана, беше тъмно като в рог.
Бинесман начерта руни по пръстения под около камъните, приклекна, разпери ръце и започна да напява монотонно:
— Имаше нявга слънчев зрак, топлеше той Земята. Теб напои той, като малко дете, сгряно край зимно огнище. Грееха нявга звезди, светеха толкова ярко, че помнят още камъните и жадуват лъчите им.
После прошепна:
— Събуди се и освободи светлината си.
Изправи се и зачака.
И изведнъж Йоме видя как камъните засияха, щом уловеният в сърцевината им огън лумна. Често си беше играла като дете с майчината си огърлица, беше наблюдавала смайващата игра на цветове, щом вземеше някой опал и го завъртеше срещу светлината. Беше виждала вихрещите се в камъните зелени, червени и златисти искрици.
Но нищо не я бе подготвило за зашеметяващата светлина, която сега лумна от същите тези камъчета. Из помещението залудуваха лъчи с цвета на пурпур, на смарагд и сапфир, и на възхитително бяло — по-силни и ярки от най-големия огън. Да се взреш в тях беше като да се взреш в слънцето и Йоме извърна очи уплашена да не ослепее.
Зад нея Мирима отстъпи назад, стъписана от страх. Ахна и се заозърта в почуда. Светлините заиграха и заподскачаха като отразени от вода.
Бинесман се взираше втренчено в пламтящите опали. Някои горяха по-ярко от другите. След няколко дълги мига започнаха да помръкват като изстиващи въглени. Той отмести вляво с един пръст огнените опали, защото макар да светеха, светлината им помръкваше бързо като тлееща жарава.
Вдигна висулката с големия зелен опал. Макар другите камъни да помръкваха, този продължаваше да грее толкова ярко, че топлината му се усили — свежа и буйна зеленина, която сряза Йоме като нож.
Винаги беше смятала Бинесман за добродушен старец — до този момент, когато кипящото зелено около него я изпълни с ужас. Той пъхна висулката в един от джобовете на халата си. Светлината продължи да блести като огън дори през плата.
— Дължа ви огромна благодарност, ваше величество — каза Бинесман. — Това е може би най-чудесният опал, който се надявах да намеря. Другите не ми трябват. Сега са малко помръкнали, но оставете ги за няколко дни на слънчева светлина и ще се уверите, че пламъкът им ще се върне по-ярък от всякога.
Положи грижливо една обеца на пода пред затворената врата на болничното помещение, след което подаде останалите опали на Мирима.
Йоме стоеше в сумрака, изумена.
— Ще свърши ли работа? — попита тя. — Можеш ли да го убиеш с този камък?
— Да убия Сияен на мрака? — учуди се Бинесман. — Такова нещо дори не ми е хрумвало. Надявам се само да го пленя.
Кръпки от мъгла
Ездата от планините Брейс към Карис се стори на Роланд прекалено лека. През цялото време имаше чувството, че нещо не е наред. Тази сутрин той, барон Пол, Ейвран и зелената жена си прекараха добре по планинския път, главно защото пътищата бяха пусти.
Това само по себе си му се струваше не наред. Знаеше се, че главният съветник и стратег на крал Ордън, Палдейн Ловеца, трябва да е в Карис. Човек можеше да очаква да види бойците му, тичащи по главния път да заемат позиции за предстоящата битка.
Докато се спускаха от планините през горичките от бор и трепетлика, Роланд често се спираше, за да огледа каменистите поля долу за някакъв знак за войска. Между потоците се бяха проснали кръпки от мъгла, толкова гъста, че под нея можеше да се крие всякаква войска. Отвъд полята имаше какви ли не места, в които също можеше да се крие всякаква войска — гористи хълмове и дълбоки долини между планинските ридове на запад. Градове и селца се виждаха навсякъде.