— Защо? — попита Ейвран.
— Изплашени са. Много хора има там, скрити в мъглата.
Ейвран го изгледа накриво, сякаш убедена, че барон Пол приказва така само за да я уплаши. На Роланд момичето му се струваше уморено, дори болно. Очите му бяха зачервени и се гушеше в наметалото си, сякаш му беше студено.
— Сериозно говоря. Виждаш ли онази кръпка мъгла вляво, над ей онези хълмове? Трябва да е на двеста стъпки по-високо от всяко друго парче мъгла и цветът й е малко прекалено тъмносин. И вижте как се движи над хълма, вместо да се издига, стоплена от слънцето. Обзалагам се, че това са хора на Радж Атън, с огнетъкачи, които ги скриват. Съгледвачите казват, че е използвал такава мъгла да се крие в нея в похода си през Хиърдън. Влезеш ли в нея, ще се натъкнеш на бойни псета, главанаци и стотици Непобедими. А ей там, малко по-надалече отвъд хълмовете, има още една кръпка мъгла. С онзи мазно синкав цвят, виждате ли я? А сега погледнете още по-наляво. Към тях приближава трета колона.
Барон Пол, изглежда, беше прав. Трите кръпки мъгла се сливаха, без никакви въздушни течения да бяха задухали така, че да ги приближат.
— А сега погледнете ето там, надолу, отвъд Карис, покрай реката. Обзалагам се, че там действат водни чародеи. Виждате ли онова грамадно петно мъгла?
— Ако се съди по цвета му, бих казал, че мъглата си е естествена — каза Роланд.
Баронът вдигна вежда.
— Може. Обаче се вдига само от реката. Да знаете, че е работа на водни чародеи. Тяхната мъгла е с по-добро качество, по-естествена е, не като дима на огнетъкачите. Тая мъгла, мен ако питаш, крие подкрепленията на Палдейн, дето идват от юг, от Черланс. — Баронът придърпа гащите си като селяк. — Трябва да внимаваме. Пътищата отпред изглеждат пусти, но това може да е измамно.
Зелената жена посочи към мъглата в низините и попита:
— Мъгла?
— Аха, мъгла — отвърна Роланд, прибавяйки още една дума в речника й.
Тя посочи един облак в небето.
— Мъгла?
— Облак — каза й той и помисли как да й помогне да ги различава по-добре. Примижа към слънцето и посочи. — А там горе е слънцето. Слънце.
— Слънце, не — промълви зелената жена, погледна боязливо към яркото кълбо и придърпа наметалото от меча кожа на раменете си.
— Казах ли ви, че не е същество на огъня — рече Ейвран, отиде при зелената жена и смъкна качулката над очите й. — Не харесва слънчевата светлина, както не хареса и огъня.
— Май си права — каза барон Пол. — Моите извинения към дамата с цвят на авокадо, дето яде черва.
Роланд се засмя.
Ейвран изгледа барона ядосано.
— А пък аз ще ви кажа нещо друго. — И вдиша дълбоко, сякаш се готвеше да съобщи нещо много важно.
Но мигом пребледня, смълча се и придърпа наметалото около себе си, сякаш и тя искаше да се скрие от слънцето.
Очите й бяха помръкнали и Роланд разбра, че трепери не защото се бои, че барон Пол няма да повярва на думите й, а защото това, което се кани да каже, я плаши.
— Добре де, кажи… — подкани я барон Пол.
— Барон Пол — попита тя с някак отчужден глас, — какво ще правим със зелената жена?
— Не знам — отвърна баронът. — Но ако престане да върви е нас, ще съм по-щастлив.
— Ако ни последва до Карис, какво ще й направи херцог Палдейн?
Барон Пол се обърна към зелената жена.
— Не знам, дете. Мисля, че ще я затвори в тъмницата. Много е силна и е опасна, а и ние не знаем нито откъде е дошла, нито какво иска.
— А ако започне да му се противи? Ако се опита да се защити?
— Ако нарани някой от поданиците на Негово величество, ще я затвори.
— А ако убие някого?
— Знаеш наказанието — отвърна барон Пол.
— Ще я екзекутира, нали? — попита Ейвран.
— Така мисля — отвърна барон Пол, като се помъчи да вложи в гласа си нотка на съжаление, каквото не изпитваше особено.
— Не можем да позволим да я убие — каза Ейвран. — Не можем да я заведем в Карис.
— Имаме да занесем съобщение — каза барон Пол. — Според всички правила трябваше да продължим снощи през бурята, само че идеята да се натъкнем в тъмното на войските на Радж Атън никак не ми хареса. И все пак, имаме да занесем съобщение и ти, небесен ездач Ейвран, си се заклела да носиш всяко съобщение, което ти се възложи.
— От какво те е страх? — попита Роланд, защото момичето явно беше уплашено до безумие.