— Никой в семейството ми никога не е получавал Предвещание — промълви Ейвран.
— А ти смяташ, че си получила? — попита Роланд.
Момичето закърши ръце и затрепери от вълнение.
— Току-що видях нещо. Видях зелената жена мъртва, набита на един кол извън стените на замъка.
Роланд не беше грамотен, но всяко дете в Мистария беше слушало за древните Предвещания.
— Ако наистина е Предвещание, значи е било само да те предупреди и можеш да го предотвратиш.
Барон Пол примижа и приклекна до детето.
— Искаш да избегнеш Карис ли? Е, можем да го заобиколим, но поне един от нас трябва да влезе. — Премисли тази възможност само за миг и добави по-убедено: — Не, пътищата няма да са безопасни! По-добре ще е да останем заедно. Сигурен съм, че ще мога да вкарам всички ни в Карис, но повече не мога да обещая.
Роланд знаеше, че барон Пол искрено вярва в думите си: в мъглите в равнините се криеха войски и хората на Радж Атън дебнеха за пратеници по всички пътища.
— Оставете ме някъде, докато отнесете съобщението — замоли ги Ейвран. — Зелената жена ще тръгне с мен, не с вас. Ще остане там, където ме оставите. После можете да се върнете и да ме вземете.
Барон Пол се Почеса по брадичката. Влизането в Карис щеше да е достатъчно опасно, а сега детето настояваше да рискува живота си, като влезе и излезе. Затова той заговори с властен тон, сякаш искаше с това да сложи край на спора.
— Прекалено опасно е. Няма да го позволя.
— Първо казвате, че няма да ме вземете с вас на север до Хиърдън, а после казвате, че няма да ме оставите тук! Нямам ли и аз дума по въпроса? — попита Ейвран.
— Не — отвърна благоразумно барон Пол. — Може да съм дебел стар рицар, но все пак съм благородник, а ти не си. Във война сме. Правя само онова, което е най-добро за теб.
— Правите само онова, което е добро за вас — извика Ейвран. — За мен ви е все едно.
— Мисля само за това, което е най-добро за хората, а не за… — махна пренебрежително към зелената жена, — а не за някакво си зелено чудовище.
— Аз знам кое е най-добро за мен! — заяви Ейвран.
— Така ли? — учуди се барон Пол. — Снощи се цупеше, че искаш да те заведем в Хиърдън. Сега й се прищяло да остане тук. Е, и кое е най-доброто?
— Мога да си променя решението — кресна му Ейвран.
— Да, ама не можеш да промениш моето.
Сграбчи я грубо за ръката и я задърпа към коня си. Момичето зациври и той го плесна отзад.
— Проклето дете! Ако ни доведеш войниците на Радж Атън с твоя рев, заклевам се, че ще ти резна гърлото преди да са ме хванали, дори това да е последното нещо, което ще направя.
Въпреки тромавото си на вид тяло, баронът се метна леко на седлото и понечи да издърпа Ейвран след себе си.
— Чакай! — спря го Роланд. — Да дойде при мен. И няма да позволя да пердашиш детето и да го плашиш, че ще му режеш гърлото!
— Тебе какво те интересува? — попита барон Пол. И двамата с детето го изгледаха изненадани. Роланд не беше нито рицар, нито войник, който да може да се мери по сила с барона в бой, но въпреки всичко го заяви много рязко.
— Интересува ме — каза Роланд, загледан в детето. — Мислех си снощи, ме мога да помоля Палдейн да й стана настойник… баща.
В неловката тишина, която последва, момичето разбра, че го казва не само като намерение, а и като въпрос.
— Да! — извика Ейвран и затича към него.
Роланд се качи на коня и я взе на седлото пред себе си. След малко вече препускаха надолу по склона, а зелената жена тичаше отзад на широки отскоци. Когато доближиха равнината, барон Пол изведнъж зави и препусна през дърветата, по една от планинските пътеки, отъпкана от дивеча. Зелената жена тичаше след тях, без да изостава. Роланд беше удивен, че изобщо може да издържи толкова. Никое човешко същество не можеше да тича толкова пъргаво и леко.
Баронът, изглежда, не искаше да се довери повече на пътя, а страхът му като че ли бе заразил и Ейвран, защото и тя се умълча. Конете препускаха. Роланд стискаше здраво детето, уплашен, че всеки момент може да паднат и да се затъркалят надолу. Но барон Пол не спираше.
След няколко минути съсипваща езда поеха по някаква просека, после прецапаха малък поток, прескочиха един синор и препуснаха в галоп през пасището.
Яздиха така още няколко минути, като непрекъснато се озъртаха. Зелената тичаше няколко крачки зад тях.