Козела реши веднага след новата 1995 година да отгърми Карамански. Гребецът все още не беше направил нищо, но пречеше на бизнеса му. Иво беше чувал за някакъв бивш генерал, но нямаше никаква представа как изглежда. Нави се веднага на среща и предложи това да стане в градинката около църквата „Св. Седмочисленици“ точно срещу сградата на МВР. „Еба ти тъпото копеле! — съгласи се тутакси Козела — Дори и аз нямаше да се сетя за по-подходящо място да го застрелям.“ Определиха датата 14 януари, между три и четири часа следобед.
— Как ще те разпозная? — попита Карамански.
— Приличам на бабичка — изсмя се Козела.
Зимата на 1995 година беше люта. Снегът валеше денонощно и духаше студен, пронизващ до костите вятър. Същия ден — 14 януари около църквата „Св. Седмочисленици“ клечаха неколцина окаяни бездомници и десетина руснаци. Козела се бе смесил с тях и Карамански по никакъв начин не можеше да се досети, че един от опърпаните просяци е бившият генерал Иван Милетиев. Козела нямаше никакъв проблем да го застреля, когато поиска. И точно тогава стана най-неочакваното. От централния вход на министерството на вътрешните работи излезе скромен сержант, хвана Иво Карамански под ръка и с подобаващото за ранга уважение го въведе вътре. Това му спаси живота. Временно. Карамански излезе от затвора точно след една година.
IX
На 23 ноември 1999 година в блок десети в софийския квартал „Сухата река“ с девет милиметров пистолет беше застрелян Роберт Стефанов. По неизвестни, а може би понятни причини, това убийство мина незабелязано. Всъщност то постави начало на серия от убийства и фатални събития. Роберт се занимаваше с петрол, с цигари и с малкия Маргин. Двамата се познаваха от деца. През 90-те години Николай пристигна от Смолян гол и бос като пушка и се настани на квартира при Роберт. По-късно това гостоприемство се оказа изключително ползотворно за него. Малкият Маргин му помогна да стане съдружник на Славчо Христов в групата „Олимп“, която переше парите на Иван Костов. Роберт обаче участва и в голямата кражба на кокаин, организирана от Поли Пантев. И когато си поиска дяла от парите му изпратиха гневно предупреждение: „Ще получиш вестници!“ На жаргона на подземния свят това означаваше „Ще бъдеш убит!“. Така и стана. Убийството на Роберт прикри няколко съществени неща едновременно. Основното беше, как точно е била ударена пратката с 600 килограма кокаин и по какъв начин е била пласирана. Поли Пантев и Киро Японеца без съмнение имаха интерес Роберт да изчезне. Зад неговото ликвидиране стоеше още един съществен мотив. Роберт знаеше много за парите на „Олимп“. Те бяха на тогавашния действащ министър-председател, г-н Иван Костов. Същият месец отсвириха едно изключително интелигентно момче — Кузман Гуслеков-Чико. Почти никой не го броеше за звезда в престъпния свят, а в действителност беше истинският гарант по транзита на кокаина. И знаеше всичко за парите на Иван Костов.
По онова време Козела рядко се завърташе в България. Научи за кражбата на наркотика и двете убийства по свои канали и веднага разбра, че следващата жертва ще бъде Поли Пантев. Не можеше да се скрие дори на луната. За Козела без съмнение беше ясно, че парите от 600 килограма кокаин не са за джоба на нито един гангстер. Правителството на СДС стремително вървеше надолу, а от Испания се задаваше странната фигура на Негово Царско Височество. Бившият монарх и бъдещ премиер на България се завръщаше в родината си беден като църковна мишка и по някакви странни стечения на обстоятелствата само за месец стана богат. Започна да наема цели сгради под наем, организира движение на собственото си име и купи набързо нужните му политици. Сред тях най-важен беше Иван Костов.
Поли Пантев правеше странни движения. Няколко пъти ходи до Испания и се връща без конкретен повод. Видимо не стана богат дори с лев. Отричаше каквато и да е връзка с царя, а всъщност се срещаше с него почти всеки ден. Така продължи до 18 юли 2000 година.
И този летен ден се очертаваше горещ и потен, но както винаги започващ свежо, с характерната за София утринна бодрост. Малко преди обяд Поли Пантев с пълна пара потегли с бронирания си джип към центъра на града. Следваше го джип близнак, в който пътуваше охраната му. Срещу входа на зоологическата градина изстреляха гранатомет по него. Снарядът от това оръжие пробива без проблем бронята на танк и развива адска температура, която стопява всичко наоколо. Този ден Поли бе говорил с Господа. Снарядът само облиза предния капак на джипа, профуча над главата на багерист, който работеше наблизо и тупна, без да се взриви пред входа на зоологическата градина.