Престъпният свят изтръпна и започна да купува политиците на килограм. Целта беше да елиминират амбициозния генерал колкото може по-скоро. Аргументите бяха прости: непредвидимият му характер и огромната му енергия.
Бойко Борисов следеше всяка стъпка на враговете си и внимаваше как подбира приятелите. Интуицията му подсказваше, че ще дойде ден, когато само политическата кариера може да го спаси. Затова градеше имидж на гърба на министерството на вътрешните работи, без да се притеснява ни най-малко.
Някъде по това време Козела попадна изненадващо между интересите на евреите и мюсюлманските фундаменталисти едновременно. Скиташе между двата диаметрално противоположни пояса и се опитваше да оцелее. Балансираше по тънко въже на голяма височина. Това не му пречеше да хвърля по едно око към България и да оценява по достойнство усилията на младия генерал. Той без съмнение му харесваше.
Козела знаеше, че на политиците не може да се вярва, дори и за времето. И се учуди, когато научи, че Бойко се кандидатира за депутат. Беше голяма, огромна грешка. Козела си даваше сметка за месомелачката, наречена парламент, но позицията му на полуанонимна, почти митична личност, не му даваше възможност да се намеси по-активно в събитията. С едно малко изключение — Козела знаеше трафика на наркотици и хора прекрасно и можеше да го подава на Бойко Борисов винаги, когато си иска.
Най-изненадващо за всички западни служби и особено за вездесъщия Сикрет Сървис, главният секретар на МВР започна да лови като плъхове наркотрафиканти от международен мащаб и издирвани от години от Интерпол престъпници. Наградите падаха върху него като градушка, а обикновените хора го възприемаха едва ли не като митичен герой. Това му помогна да спечели на изборите два мандата и да постави политиците в цук-цванк. Останаха без ход. А Бойко погледна към кметския пост на София. Знаеше, че нямаше кой да го победи.
Йоско Амсетрдама следеше събитията от килията си в Холандия хладнокръвно, без да си позволява излишни емоции. Той никога не забрави за България. Тя му беше нужна не само като най-удобна територия за разпределение на стоката му, но и геополитически. Сретен прекрасно съзнаваше, колко е важна за бизнеса една стабилна държава на Балканите, бъдещ член на Европейския съюз. Перспективата точно този, който го арестува да стане министър-председател, естествено го изненада. Сретен обаче нямаше да е цял, ако не гледаше на живота като низ от непредвидими обстоятелства. „Намерете начин да го заковете… — нареди той на своите хора — Генералът е човек като всички и все някога ще даде оферта!“
Балканските гангстери се славят както с жестокостта си, така и с тъпотата си. Хората на Сретен разбраха заповедта му буквално. Стигна се дотам, че Бойко Борисов трябваше да се погрижи за живота си, защото усети, че започва да става неудобен. Амстердама научи новината от вестниците. Реакцията му бе мигновена. Сръбски полицаи намериха захвърлени край магистралата Ниш — Белград двама юнаци, чиято самоличност така и не се разбра.
Бойко отново се появи сред народа и без никакви проблеми влезе в кметския кабинет.
Новият министър на вътрешните работи Румен Петков се появи от нищото. По професия се водеше учител по трудово обучение и математика за деца в предучилищна възраст, а по манталитет, най-обикновен плевенски гамен. Докато беше кмет на града не допусна влизането на СИК и ВИС в града и раздаде всички апетитни обекти на местните гангстери. Имаше и друго, но то се пазеше в тайна: двамата с господин Луканов успяха да заложат нефтената рафинерия „Плама“ два пъти, с което я унищожиха завинаги. Направиха си златна вила със златни пари и употребяваха града като частна собственост. Всъщност той си беше техен. Поне Луканов го приемаше така. Една от най-известните улици в града отдавна беше кръстена на дядо му Карло Луканов и местните гамени я наричаха „Курвенщрасе“.
Министър Румен Петков ненавиждаше Бойко Борисов поради ред причини. Завиждаше му за всичко. Дори за оплешивяващата глава. Най-много го дразнеше желанието на младия генерал да разграничи политическото от административното ръководство на полицията. Разривът между двамата беше неизбежен и Козела изобщо не се изненада. Хитрата лисица Маджо обаче веднага застана на правилната страна. Първо предаде братята Маргини с всички възможни доказателства, а сетне започна преговори за пълна амнистия с министър Румен Петков. Във Виена.