Така и не се разбра откъде изтече информацията за тези пазарлъци. Появи се кратка информация в малотиражен вестник, после новината гръмна в най-големите електронни медии, накрая Иван Костов я огласи в парламента от името на цялата опозиция. Козела засече и двамата.
Продължаваше да търси Маджо след бягството му край Охридското езеро по територията на цяла Европа. Разговаряха два пъти по осигурени мобилни телефони.
— Смяташ се за голям пич, но да знаеш ще ти отрежа кура, кретен такъв! — закани се Козела.
— Надскачаш се, Козел! — опъна се първия път Маджо — Не съм ти слуга!
— Не предприемай никакви резки движения! — предупреди го Козела втори път.
— Мога да те купя и да те продам — озъби му се онзи. — Не си ти човекът, който ще ми каже какво да правя.
Маджо наистина въртеше парите в престъпния свят и притежаваше огромна власт, но за Козела стана ясно. Маджо върти далавера с важна птица от властта — Румен Петков.
Междувременно Бойко Борисов набираше скорост и неговата обществена организация ГЕРБ настигаше неудържимо рейтинга на социалистите. За Козела нямаше никакво съмнение, че ще се опитат да го гръмнат. Въпросът беше само къде, кога и как.
Централата на ГЕРБ по неизвестни причини се намираше във Варна. Козела нямаше намерение да се показва там. Подготвяше Влад Аберман за стръв във вълчия капан. Седяха двамата в Девин и разговаряха за бъдещето на света, сякаш смятаха да живеят вечно. Естествено русата фолкзвезда им правеше компания. Но Козела имаше във Варна един стар агент Рубин Коцев — собственик на няколко корабчета, на когото помогна да се спаси от отвличане преди две години. Уреди си среща с него на безлюдно четвъртокласно шосе между Пазарджик и Стрелча:
— Как ще се опитат да ликвидират генерала? — запита го директно.
— Този път с камикадзе — отвърна му, без да се замисли Рубин.
— Кого са подбрали?
— Една от шушумигите, които ме отвлякоха. Прави се на зърнен бос. Казва се Асен Николов.
— Къде ще го взривят? — Козела спокойно запали цигара.
— На учредителното събрание на ГЕРБ.
— Можем ли да ги изпреварим? — след кратка пауза попита Козела.
— Никакъв проблем, Козел! — лицето на Рубин за миг трепна.
— Не ме наричай Козел, защото ще ти откъсна ташаците! — просъска Козела.
— Добре де, никакъв проблем! — вдигна примирително ръце той.
Асен Николов избухна с бомба под мишница около 22.00 часа на път към дома си. Според полицията на местопроизшествието е имало следи от самоделно взривно устройство, но и осколки от отбранителна граната. Предната година бе спечелил званието „Млад мениджър“ и смъртта му изненада всички познати. Единствено Козела, седнал в един от баровете в Девин, знаеше истината.
XII
Напоследък интересът към Влад Аберман затихваше и това тревожеше повече него, отколкото Козела. А на Козела не му пукаше. Той отдавна не смяташе младия евреин като пасаван за живота си, пък и технологиите му за трафик на дрога бяха разкрити.
Мадам Сабат поддържаше прилично мълчание, вероятно заета повече с назряващия израелско-ливански конфликт. Виктор Бут лежеше кротко в гроба, послушен като ученичка. От дълбините на бившата руска империя също не се обаждаше никой. Животът течеше тихо и спокойно като селска река. Митничарите залавяха от време на време дребни пратки с дрога, колкото да си оправдаят заплатите. Козела прекрасно знаеше, как действат.
— Наеба ли се, тарикат? — привика той една сутрин недоспалия от пиене и въргаляне в спалнята с фолкзвездата Влад Аберман.
— Сърбят ме ръцете за работа — отвърна му Влад. — Мухлясах от скука.
— Стягай си багажа! Заминаваш за Лесидрен! — нареди му Козела.
— Нямам багаж. Всичко е в главата ми — ухили се Влад.
Трафикът на дрога очевидно си беше намерил нова пътека и цената на младия евреин падаше с всеки изминал ден. Козела бързаше да го изтъргува, докато все още имаше някакъв интерес. Можеше да го пробута на българското правителство като коз в борбата с организираната престъпност, но това означаваше да направи услуга на Румен Петков и на цялата пасмина около него. Другата възможност беше да го предложи на Маджо и да компрометира двамата едновременно. Маджо обаче липсваше. Никой нямаше представа къде се крие. Трети вариант се явяваше мадам Сабат. Дъртата еврейка сигурно дебнеше наоколо като хрътка и щеше да притича при най-малкия сигнал. Алтернатива оставаха и турците. Те също искаха Влад, за да поддържат чрез него поне част от огромните потоци наркотик, с които финансираха военизираните си групи. Ахмед Доган се беше покрил някъде като ханъма след несполучливия опит да го отсвирят, но неговите хора действаха все по-активно и денонощно заемаха позиции.