— Ще ме убивате ли? — ухили се нагло Козела.
— Точно обратното — отвърна му студено мадам Сабат — пазим се от теб!
— Аз съм вече безобиден дъртак с бурно минало — засмя се Козела. — Подари ми бастун, вместо да мъкнеш тази охрана.
— Държа те изкъсо — отведе го на най-отдалечената маса еврейката. — Не си помисляй, че ще ми се изплъзнеш!
— Готов съм да ти дам Влад Аберман, когато го поискаш.
— Нима?
— Искрен съм като католик в изповедалня.
— Повярвах ти веднага.
— Знаеш ли, мадам? — поръча бутилка водка Козела, запали цигара и нагло сплете крака. — Понякога си мисля, че ние с теб станахме достатъчно близки и вече е време да узаконим връзката си. Ще възразиш ли, ако поискам ръката ти?
— Готова съм да ти пристана всеки момент, ако ми кажеш какво си намислил? — отвърна му, без да й мигне окото мадам Сабат. — Шаферите са на съседната маса и можеш да бъдеш сигурен, че ще ти носят тялото до дома на покойника като на сватба.
— Какво ще кажеш на края на лятото, на място, което ще ти посоча допълнително? — свали картите на масата Козела.
— Ще кажа да!
— Знаех си! Ще ми пристанеш дърта курво! — наля водка по чашите. — Наздраве!
— Не мога да ти устоя, дърт козел, такъв! — запали цигара мадам Сабат и даде знак на охраната си да я чака пред входа.
XIV
Бойко Борисов неудържимо вървеше към властта. Печелеше бъдещите избиратели с прости формули и политическите му противници не намираха никакви начини да му противодействат.
— Смешно ми е като кажат, че съм имал харизма, че съм обаятелен и други такива глупости — отговаряше на журналистическите въпроси той.
— Вие сте кмет на двумилионен град. Не се ли канете да станете министър-председател? — питаха го смаяните журналисти.
— Никога не съм заявявал подобно нещо. — Контрираше ги Бойко Борисов. — Един мъж, който е защитил докторат, така както върви по улиците и някой закача жена трябва да може да му набие едно дясно кроше, независимо от това дали е кмет, дали е кандидат за премиер или за президент. Това съм аз!
След подобни изказвания рейтингът му растеше. Хлапетата умираха да се снимат с него. Политическите журналисти не го питаха колко книги е изчел, а се домогваха до благоволението му с подозрителна сервилност.
Търпеливо се отказа да участва в президентската надпревара. Направи го толкова безочливо, че политиците си глътнаха езика. Мутрите също.
От вилата си край Девин, Козела се забавляваше искрено на тази политическа игра. Беше му пределно ясно, че играта на генерала е единственият начин да оцелее. Старите му приятели Румен Николов-Пашата и Маджо нямаха друг ход, освен да сключат споразумение с него. Йоско Амстердама — също.
Някъде по това време се опитаха да убият Ахмед Доган и той се покри толкова дълбоко, че дори най-близките му съратници загубиха връзка с него.
На практика Бойко Борисов остана без реални противници, но все още нямаше и сериозни партньори.
Девин ставаше все по-привлекателно място за бизнес и политиците се ориентираха към него. За един кратък период леви, десни и царисти си намериха повод да посетят района, да държат по някоя напълно безсмислена реч и да огледат какво могат да откраднат.
— Закъснели са! — подхвърли Козела мимоходом на Мери. — Ахмед отдавна заграби всичко!
— Кой е Ахмед? — попита наивно Мери.
Това искрено развесели Козела.
През живота си беше срещал всякакви артистки, но тази надминаваше останалите. Не само с талант, но и с очарование. Все още не беше наясно кой точно му я пробутва. Можеше да бъде Маджо. В никакъв случай не изключваше да е Доган, когото тя се правеше, че не познава. Но най-вероятно щеше да се окаже Флора.
Двамата с Мери обичаха да прекарват уикенда на плаващия хотел навътре в язовира. Обикновено беше спокойно и тихо. Бизнесмени ловяха риба, а тъпите им жени играеха карти и се преправяха на гранд-дами.