Политиците пристигнаха с катер около пет часа привечер. Никой от тях не познаваше Козела и не му обърнаха внимание.
Познаваше всички и развеселен отбеляза, че представляват пълната палитра на политическите партии в парламента. Бяха се събрали и като нищо можеха да си гласуват какъвто и да е закон. Повечето бяха бисексуални, а някои откровени хомосексуалисти. Социалистите си говореха с крайнодесните толкова задушевно, сякаш бяха кръвни братя. Двама от най-известните представители на Центъра се целуваха с настървение, сякаш повече нямаше да се видят. Водещ на програмата се явяваше дебел педофил от „Атака“, който вдъхновено пееше народни песни и няколко пъти повтори на бис песента, която депутатите най-много харесваха: „Делим делим дишка, мома свири на пишка“.
Собственикът на хотела докара курвите към седем часа. Повечето от тях изглеждаха като правени по калъп. Преобладаваха блондинките с дълги крака и къси умове.
На Козела обаче му харесаха повече две брюнетки с неясен произход. По-късно установи, че са ливански проститутки. Бяха предназначени за тарторите на купона — домакините от ДПС.
Пиеше се уиски от всички възможни марки, с лед и без лед, с минерална вода и чисто, от чаши или направо от бутилката. Към девет часа всички бяха безумно пияни.
Козела знаеше, че това е интродукцията и въобще не се изненада, когато забеляза облечените в бяло келнери да нареждат трапезата.
Първо сервираха ордьоврите, състоящи се от огромни, червени като социалисти раци, сьомга хайвер и филе от акула. Явно депутатското присъствие си бе пожелало рибно меню.
— Това не може да се изяде! — прошепна Мери.
— Ще видим — кимна Козела.
В десет часа на масата нямаше нищо. И тогава дойде момента, собственикът на хотела лично да поднесе цяло печено агне, гарнирано с всички подробности. Уискито изчезна и на негово място се появиха запотени кани с бяло и червено вино.
— Тук вече ще закъсат — засмя се Мери.
— Ще се справят, само почакай — хвана я за ръката Козела, наля си чаша водка.
Към дванайсет часа от агнето бяха останали само кокалите.
Преди десерта възникна първият политически спор и той естествено беше свързан с Бойко Борисов.
— Това лайно трябва да го унищожим! — заяви на висок глас единият от центристките педерасти.
— Знам поне сто начина, за да го бламираме — подкрепи го бисексуалният социалист. Домакинът сервира десерта.
— Мислиш ли, че някой от тези мазни задници ще посегне? — усъмни се Мери.
— Ще го унищожат като термити — увери я Козела.
На десетата минута от огромната торта не остана следа. И тогава дойде изненадата. Капакът под нея се разтвори и изскочи най-известната фолк певица. Появи се като нимфа.
От тук насетне започна яростно ебане и дори Козела не можеше да установи с точност кой кого чука. По някакво чудо плаващият хотел не потъна от срам.
Към три часа купонът приключи и друг катер отнесе курвите в неизвестна посока. На сутринта депутатите също потеглиха към брега. Отидоха да си вършат държавните дела.
— Не съм прекарвала по-интересен уикенд — отпи от кафето си на закуска Мери.
— Ти си умна жена и съм сигурен, че не си видяла нищо от това — запали цигара Козела и вместо кафе си поръча уиски.
Правеше го изключително рядко. Само в моменти на крайно отчаяние.
— Никога повече няма да гласувам за какъвто и да е политик.
— Грешка. За когото и да гласуваш, все в гъза.
XV
В средата на лятото Козела успя да вкара и Маджо във вълчия капан, при това по най-елементарен начин. Дори не се зарадва. Толкова бързо и лесно стана.
— Време е да се срещнем, пич! Не мислиш ли? — попита провлачено Козела по телефона, докато бавно вадеше цигара от кутията.
— Козела можел да бъде и сериозен? — ехидно му отговори Маджо, но беше нащрек. — Да не би да имаш някакво предложение за мен?
— Може и да имам — отвърна Козела.
— Обичам руси предложения, дъртак! Не си падам по кретени. Смятам, че си разбрал!
— Не се дръж нагло, Младене! Това ще ти изяде главата. Ще се видим в Лесидрен. Ще ти се обадя за датата, часа и мястото.
Козела затвори телефона. Бе готов да го напсува с онези цветисти псувни, които раздаваше като благословии. „Всяко нещо с времето!“ — помисли той.
Освен живата стръв Влад Аберман, за капана вече бяха готови мадам Сабат и големия гявол Младен Михалев от Банишора. Ахмед Доган обаче все още му се изплъзваше.
Времето в Девин не течеше, а си стоеше на едно място. Дните си приличаха като близнаци. Утрините бяха свежи, но по пладне слънцето напичаше жестоко и това изнервяше Козела. Той не обичаше много водата, но нямаше друг изход и от време на време се потапяше във водата. Жегата беше непоносима. Мери също плуваше около него и се държеше толкова лекомислено, колкото й позволяваше артистичния й талант. Ангел небесен.