След една от многото вечери, прекарани с нея, Козела успя да засече неин разговор и се убеди в това, в което отдавна беше сигурен. Мери беше пратена от Флора.
През нощта я еба дълго и напоително. После я хвърли във ваната и я огледа с огромно съжаление. Беше ниска на ръст, но изключително съразмерна, с малки гърди и великолепно изваяни крака. Притежаваше всичко, което можеше да се желае от една жена. Устните й бяха като капка и Козела жадно я пиеше при всяка възможност. Лебедовата й шия можеше да краси всяка колекция. В кръста се смаляваше до такава степен, че чак изчезваше. Беше му мъчно, много мъчно, че цялото това съвършенство трябва да умре.
Двамата продължаваха да се лъжат и да се забавляват като за последно.
— Какво прави сладка курвичка като тебе в този шибан занаят?
— Аз съм само една скромна учителка — отвръщаше му свенливо Мери и той за сетен път се убеждаваше, че е по-опасна от скорпион.
Беше претърсил всичките й дрехи. Знаеше, че няма пистолет, нито нож. Чудеше се искрено с какво смята да го убие. На всичко отгоре времето безметежно си летеше, а тя не предприемаше никакви действия. И така до един безличен четвъртък, в който на язовира изненадващо се появиха двама леководолази с харпуни. Попитаха невинно дали в района се е появила характерната за сезона бяла риба и се гмурнаха да я ловят. Козела не им обърна внимание. Скочи заедно с тях във водата, за да им покаже най-добрите места. Първият харпун се заби в гърба му, но не можа да пробие и Козела увисна на въжето му като шаран. Вторият харпун мина през гърдите и върхът му се показа над плешката. Леководолазите изчезнаха мигновено. Когато местните рибари намериха безжизненото тяло на мъжа, той се държеше над водата с последните сили на волята си. Измъкнаха го ужасени на лодката и потеглиха с пълна скорост към близката болница.
Козела беше в пълно съзнание. „Да си еба живота… — мислеше си той. — Да еба вашата мама, алчни мутри и тъпи турци! Да еба вашата мама, тъпи и неблагодарни курви! Да еба вашата…, крадливи политици и смрадливи бизнесмени! Да еба вашата мама, бивши и настоящи президенти! Да еба мама му кандидат-президентска и тем подобни. Да му еба майката на понеделника и на вторника, на срядата, на цялата седмица, на целия месец! Да си еба майката на спомените и на мечтите си и на всичко около тях! Мамицата й мръсна на съдбата и на Господ, ако изобщо съществува! Да еба майката на тъпата Флора и на цялата пасмина около нея. Да еба майката на мадам Сабат и на мръсния евреин Влад Аберман. Да им го начукам на Маджо, на Ахмед Доган и на всички простаци по света! Ебал съм им майката… Ебал съм му мамата на живота!“
След което припадна.
Прозренията на Христо Калчев
Козела изпрати бившата си жена да посрещне големя им син на летището и набра мобифона на Пентхаус.
— Готов съм да отговарям на всякакви въпроси, шефе!
— Добре, Козел! — Дебелият говореше носово и кашляше в слушалката. — Разболях се посред лято. Вземи Теди и елате.
— Теди?
— Тодор Токев, ако предпочиташ… Забравих да ти кажа, генерале — сводникът от Солун… Как му беше името — Андрос Сирос.
Козела изтръпна:
— Не познавам такъв човек, Пентхаус.
— Така ли? Жалко. За всеки случай… За сведение… Задържан е в ареста на майор Векилски.
— Пентхаус — Козела повиши тон. — Нямам представа къде е Теди. Ако питам Бесния, няма да ми каже истината. Не на мен, Пентхаус. А за гръцкия сводник чувам от теб.
— Добре, добре — примирително звучеше гласът му, но не и тона, който последва. — Чакам те! Не се съпротивлявай, ако те обезоръжат на входа.
„Мога да те ликвидирам и с голи ръце!“ — мислеше си Козела, включвайки се в движението.
Иван Милетиев, Козела, уби Пентхаус с вряла вода, приспа го със саблен удар в сънната артерия, свари един чайник с вода и още докато кипеше го изля в гърлото му.
Два часа по-късно алармира охраната.
Извикаха „Бърза помощ“. Лекарят беше категоричен. Дебелият беше починал от инфаркт. На другия ден аутопсията потвърди диагнозата.
Смъртта на Пентхаус беше събитие номер едно в новинарските емисии.
Андрей Луканов-Дебелият беше убит осем месеца по-късно след излизане на книгата от печат не с вряла вода, а с куршуми.