Стен отстъпи две крачки назад и продължи да се движи и да се движи, местейки се наляво и надясно. Тръмбо нападна отново… о, скапан аматьор… опита стария трик с ножа, прехвърляйки го от дясната в лявата си ръка. Маневрата трябваше да изкара Стен от гард и Тръмбо щеше да продължи с влизането и да забие понярда дълбоко в корема на Стен.
Само че между дясната и лявата ръка на Тръмбо се стрелна кракът на Стен и ножът направи пирует високо във въздуха, светлината блесна отразена от лъскавото острие и Стен обърна своя нож и натресе дръжката в брадичката на Тръмбо.
Тръмбо рухна зашеметен по гръб. Стен го изчака да се раздвижи, след което хвърли камата и я заби в пода. Боят реше свършил.
Стен се поклони на Паррал, който интересно защо отново изглеждаше изненадан, и закрачи обратно към…
— Не! — писъкът (помисли или се надяваше Стен) дойде като че ли откъм София и той се присви и се превъртя, когато Тръмбо скочи, стиснал камата му и се хвърли напред… и пръстите на Стен се свиха, собственият му нож излезе от ръката му и той блокира…
Ножът му улучи стоманата на понярда и я разряза като прясно сирене.
Тръмбо зяпна пред невъзможното и тогава Стен се превъртя в задно кълбо и стъпи на крака; Тръмбо още залиташе напред, докато Стен отстъпи встрани, извъртя се и замахна.
Ножът разсече кожата, гръбнака, сърцето и белия дроб на Тръмбо още преди Стен да успее да го измъкне. Тялото се свлече в локвата кръв на пода.
Стен вдиша — въздухът му се стори много сладък — и реши да пробва още един поклон към Паррал.
Глава 21
— Разочаровате ме, полковник — каза кротко Паррал.
— Моля? — Стен го погледна въпросително.
— Мислех, че всички войници са здрави пиячи. Поети. Мъже, които, струва ми се, някой беше писал, имат среща със смъртта.
Стен пипна с пръст още недокоснатата тумбеста чашка коняк и се усмихна. После отбеляза сухо:
— Повечето войници, които познавам, предпочитат по-скоро да помогнат на някой друг да си уреди срещата с нея.
Чашата на Паррал също стоеше пълна.
Седяха в богатата библиотека на Паррал. Бяха минали няколко часа от пиршеството, приключило с възбудени разговори и смях. Паррал бе позволил на Алекс и Стен да се освежат и преоблекат в собствените му покои и след това бе поискал да поговори със Стен.
Алекс, Кършайн, Филипс и Восберх бяха напуснали имението с неохота. В края на краищата, както им беше изтъкнал Стен, той не беше в кой знае каква опасност. Никой освен човек, чийто череп е тъпкан с дракх вместо с мозък, не би убил командира на своите наемници преди войната да е свършила.
— Вие сте забележителна личност, полковник — отбеляза Паррал и докосна чашката с устни. — Първо, ние в куп Лупус сме… някак изолирани от главното течение на имперската култура. Второ, никой от нас не е имал щастието да общува с професионален войник. Между другото, вие не сте ли твърде… млад за званието си?
— Кървавите войни предполагат бързи повишения — каза Стен.
— Да, разбира се. Виждате ли, причината да ви помоля да поостанете е, разбира се, преди всичко за да ви похваля лично за вашата доблест като воин… както и за да науча малко повече какво точно възнамерявате вие и вашите хора.
— Възнамеряваме да спечелим една война за вас и за пророка Теодомир. — Стен съзнателно се правеше на тъп.
— Никоя война не трае вечно.
— Естествено.
— Значи допускате победа?
— Да.
— А след тази победа?
— След като спечелим — каза Стен, — си прибираме парите и си търсим друга война.
— Какво безскрупулно битие… Може би… Може би — продължи Паррал, вгледан напрегнато в чашката си — вие и хората ви бихте могли да си намерите нова работа тук.
— В какво качество?
— Не ви ли се струва странно, че имаме две култури, които са твърде сходни, но са се хванали една друга за гърлото? Не ви ли се струва странно, че и двете тези култури са прегърнали една религиозна вяра, която вие — цивилизован човек от Галактиката — положително намирате за малко архаичца?
— Учили са ме да не оспорвам вярванията на клиентите си.
— Сигурно така трябва, Стен. Признавам, че малко знам за наемниците. Но малкото, което сочат скромните ми проучвания, показва, че онези, които доживяват да умрат без меч в ръка, са ставали… как да го кажем, политически активни?
Паррал зачака коментара на Стен. Такъв не последва.
— Човек с вашите неоспорими качества… особено човек, който може да развие, да речем, личен интерес към своите клиенти, би могъл да установи, че е по-изгодно да се позадържи, след като договорът му е приключил, нали така?