Ако Стен наистина беше наемник, щеше да се съгласи. Но вместо това той възрази учтиво. Матиас вдигна ръка да го спре.
— Ако ние наистина спечелим победа — каза Матиас, — Санктус е длъжен да пролее и от своята кръв. А не само кръвта на… — ще ми простите — на същества, за които може да се каже, че са платени слуги.
Самообвиняваща усмивка към Стен.
— Не че не сме убедени, че всички вие сте предани на каузата на Таламеин. И тази на Истинския пророк — моя баща.
Стен прие извинението му. Вече много нащрек.
— Ето защо имам едно предложение за вас, полковник. Сериозно предложение.
Свиха по пътеката, която се вля в широка просека.
Матиас посочи. Сподвижниците се бяха изпънали в стройни кървавочервени редици. Шестстотин млади мъже в безукорни парадни униформи. Без никакъв видим сигнал всички вдигнаха ръка за поздрав и изреваха в хор:
— МАТИАС!
Стен леко се сепна, когато Матиас им отвърна с рязък вик:
— ПРИЯТЕЛИ.
Младежите ревнаха оглушително. Матиас, широко усмихнат, се обърна към Стен.
— Полковник Стен, предлагам ви своя живот и живота на моите сподвижници.
Стен не беше много сигурен какво да отвърне.
— Какво по дяволите можех да направя? — попита Стен.
Алекс крачеше нервно из командната зала на бхорския кораб.
— Ама те не са професионалисти, момче.
— Виж, Махони съкращава цялата операция само до една година.
— Ще рекрутираме други — отвърна Алекс.
— Няма време — каза Стен. — Точно сега имаме нужда от хора. Отвсякъде, където намерим.
— Пушечно месо — каза Алекс.
Стен поклати глава.
— Може да не са професионалисти, но са тренирани… донякъде. И ще изпълняват заповеди. Трябва само да ги дооформим по нашия калъп.
— Добре, ама не знам кой ще ги тренира — продължи станалият изведнъж подозрителен Алекс. — Филипс? Да тренира тези момци за командоси? Няма време.
— Вероятно Восберх — каза Стен с нарочно безразличие.
— Не, не. Това ще е още по-тъпо.
Стен се ухили.
— Тогава стигнахме до отговора.
Алекс се втрещи.
— Аз? — Заби месест палец в гърдите си.
— Мисля, че идеята беше твоя.
И подаде фиша на Алекс.
— Значи мисля, Рори от Рекламата, че трябва да започнеш обучението им с…
Глава 26
Алекс включи ларингофона и каза:
— А сега се събудете и гледайте полето пред себе си.
Петдесет от сподвижниците на Матиас се бяха окопали на избраното за учения било да гористия хълм. Повечето от тях изглеждаха объркани — нямаха никаква представа каква е целта на днешното упражнение.
„Целта е — помисли си Алекс — малко доказателство против героизма.“ Сви се зад един храст, щом от другата страна на полето се появиха с готови за бой оръжия други петдесетима сподвижници. Бяха се развърнали в стандартна гвардейска щурмова формация.
Алекс се прозя, почеса се и зачака войниците да приближат. Приближиха. Един „сподвижник“ близо до Алекс надигна пушката си и Алекс го перна с опакото на ръката по каската. Сподвижникът тупна долу в безсъзнание и Алекс за пореден път си напомни, че трябва да се отнася по-нежно с „малкия народ от световете с лека гравитация“.
Изчакай… изчакай… още малко… След което натисна бутона на въздушния рог. Пронизителният звук отекна по хълма и сподвижниците откриха огън.
С халосни.
Долу в ниското някои залегнаха и затърсиха прикритие, други нададоха вой и се втурнаха в атака.
Пукотът се усили. Алекс остави стрелбата да продължи още шест секунди, след което скочи и се затича по открития терен. С включен ларингофон.
— Спри огъня, жадни за кръв миризливци! Спри ОГЪНЯ!
Пукотевицата заглъхна. В ниското, щурмуващите сподвижници според указанията замръзнаха по местата си — всеки на позицията, в която беше спрял при сигнала на Алекс.
Алекс махна с ръка на другите петдесетима да излязат от окопите. Изнизаха се и се строиха във формация по два взвода. Всеки носеше пластмасова мишена. Планът беше да се заменят бойците с мишените. След което, изхили се наум Алекс, щеше да започне истинската веселба.
Алекс обиколи атакуващата формация. Всеки сподвижник, намерил благоразумно укритие, беше заменен с един или друг вид мишена — ако намереното от него укритие щеше да издържи на огъня, мишената беше само част от човешка глава. Но ако, от друга страна, беше залегнал зад някой храст (което на живо си беше съвсем добре), заменяше го цяла глава и рамене.
По-мудните или глупавите, които просто бяха залегнали по терена или, още по-лошо, бяха останали изправени при своя на рога, получиха силуети в цял човешки ръст.
Последните — ревящите и атакуващите — получиха мишени един път и половина по-големи от размерите на нормален мъж.