— Понеже нямам твоите знания, Стен — продължи Одо, — и понеже съм само един прост търговец, изобщо не мога да си представя как вие, хуманоидите, мислите, че можете да превземете такова нещо.
— Няма да го превземаме. Поредната акция удар-погром-изтегляне.
— Адските ядрени бомби ли ще използваш?
— Не.
— Ако бях воин — каза Одо, — какъвто, слава на майчината ми брада, не съм, щеше да ми трябва цяла орда бхори и няколко планетарни цикъла, за да унищожа това янско гнездо.
— Няма да унищожаваме всичко — каза Стен. — Само това.
Пръстът му мина по една внушителна структура в центъра на комплекса. Един километър ширина, един — дължина, километър височина.
— Това е заводът за монтаж на двигателите към корпусите. Унищожим ли го, целият док няма да става за нищо освен за ремонт на яхти.
Натисна друг бутон и плотбордът се изчисти, после отново се фокусира, този път само с монтажния завод. Мрачна тъмносива маса.
Над проекцията увисна списък на съществените данни за завода. Железобетонна конструкция, тетрагредово укрепване. Стените бяха дебели петдесет метра в основата си, а към таванската извивка се свиваха до двайсет. От двете страни на постройката имаше две издути метални врати с разположени в средата контролни кабини.
— Климатичният контрол, аварийният контрол и администрацията са в една тръба, която минава по дължината на завода, на половината височина на стените — продължи Стен.
— Страхотна информация, Стен! — каза възхитено Одо. — Може ли да запитам кой ви е източникът?
Алекс леко се изпъчи.
— На подходящо осветление приличам на истински янец.
Одо чукна халба с Килгър, двамата ги пресушиха и ги напълниха отново.
— Усещам как попътните ветрове ме докосват — каза Одо и зяпна напрегнато в Стен. — Какво ще поискаш от бхорите?
— Две неща. Най важното, петдесет лихтера за кацане на планетата, с пилоти.
— Които ще бъдат използвани за? — Одо вече започваше да ръмжи.
— Вие ще свалите долу десантната част. След това с вашите пилоти ще осигурите потискащ огън.
— Не. — Одо избута халбата си настрана и го изгледа сърдито. — Вие май не разбирате положението на Бхор — изръмжа той. — Признавам, че не си падаме много по янците и че когато е възможно, намираме повод да променим жизнения им цикъл. Но за тях ние все пак сме едно нищожно гнезденце паразити. И колкото и да се възхищаваме от вашата кауза, полковник, ние трябва да сме… мисля, че вашата дума беше „прагматични“. Защото в тази ситуация справедливата кауза често се оказва непечеливша, както съм сигурен, че сте наясно. А ако вие загубите… или за щастие на бащите си оцелеете, вие и войниците ви само ще ближете рани и ще се преместите на някоя друга война. Но ние — бхорите, ще трябва да останем и ще пожънем гнева на яните.
— Ние ще превозим силите ви, полковник, при това с огромно желание — продължи той. — Дори ще ви осигурим снабдяване. Тези две функции са уместни за един търговец. Но да се присъединим към вас във войната? Не.
Алекс стана морав и понечи да каже нещо, но Стен го спря с поглед и каза:
— Разбирам, Одо. Вие наистина имате право да се тревожите за своя народ.
Бхорът го изгледа озадачено, но после се успокои. Когато Одо посегна за халбата, Стен добави тихо:
— За своя народ… и за своите предци.
Одо изръмжа и свали ръка от халбата.
— Моите извинения, Одо. Сега би ли ни оставил… — Стен стана и Одо също стана и тръгна малко неохотно към вратата.
— Нас ни чака битка с нашите стреггани.
И преди Одо да може да реагира, Стен го изпрати до вратата, затвори и се върна при плотборда.
— Баба ми казваше, че с мед хващаш повече мухи, отколкото в оцет — каза Алекс с умерено възхищение. Стен се намръщи, сви рамене и седна.
После смъкна един от висящите терминали надолу и поглеждайки с едно око към холографията над плотборда, започна да пише оперативната заповед.
Вратата се отвори и Одо викна:
— Вашите стреггани, как не! На баща ми ледения гъз!
Закрачи към масата, взе халбата си, обърна я, напълни я отново, пак я пресуши и изръмжа:
— Щом бхорите трябва да вземат страна, трябва поне да имаме цялата информация.
След което заби поглед в терминала на Стен.
САМО ЗА ЧЕТЕНЕ. ДА СЕ РАЗПРОСТРАНИ ДО СЛЕДНИТЕ ОФИЦЕРИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА. ВСИЧКИ РЕЦИПИЕНТИ ДА ПОДПИШАТ НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД. ВСИЧКИ РЕЦИПИЕНТИ ДА ПРЕДСТАВЯТ ПРИЕМАТЕЛНА РАЗПИСКА. НА ВКЛЮЧЕНИТЕ ОФИЦЕРИ СЕ ВЪЗЛАГА ДА ПРОЧЕТАТ НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД В ПРИСЪСТВИЕТО НА СЪПРИДРУЖИТЕЛЕН ПАТРУЛ. ВСЯКАКВИ КОПИЯ СА ЗАБРАНЕНИ. СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД СЪЩАТА ДА БЪДЕ ВЪРНАТА НА СЪПРИДРУЖИТЕЛНИЯ ПАТРУЛ ЗА ВРЪЩАНЕ В КОМАНДНИЯ ЩАБ.