— Кой води кандидата?
— Аз — отговори Матиас.
— Извършени ли са ритуалите на очищение?
— Да.
— И доказа ли се този мъж достоен за Таламеин и за всичко свято, на което ние държим?
— В това се заклевам — каза Матиас.
— На колене — заповяда Пророкът.
Стен се подчини.
Теодомир докосна леко раменете му с кадилницата и отстъпи назад.
— Стани, о, Верни. Стани като воин на Таламеин.
Стен едва успя да се изправи, а Теодомир вече беше плеснал бутона, който скри малкия олтар. После си наля вино в един бокал и загълта. На Стен му се стори, че забелязва бързо прикрито отвращение, пробягало по лицето на Матиас.
— Пийте, полковник, пийте — каза Пророкът. — Чест, каквато не ви спохожда всеки ден.
Стен кимна учтиво, наля си чаша вино и отпи.
Теодомир засия и потърка ръце.
— Кажете ми, полковник. Какво му минава през ума на един войник в навечерието на битката?
Стен се усмихна.
— Почти нищо.
Пророкът кимна, уж че разбира.
— Мда, представям си, че всички мисли в такъв момент са от земен характер. Мисли за плътта. Лично аз, като ваш духовен водач, напълно го одобрявам… И, полковник, един малък съвет. Като мъж към мъж. Зная, че на Санктус ще се намерят много жени, както и… хм, мъже… които с готовност биха споделили последните ви часове.
На Стен отново му се стори, че забелязва едва загатнато отвращение на лицето на Матиас.
— Благодаря за съвета, ваше светейшество. — И след малка пауза: — А сега моля да ме извините, чакат ме много недовършени неща.
Пророкът се засмя и му махна великодушно с ръка.
— Вървете по работата си, полковник. Вървете.
Стен се поклони, отдаде чест, обърна се кръгом и излезе. След като вратите се затвориха със съсък, усмивката на Теодомир се стопи.
— Знаеш ли — промълви той на сина си, — този човек може да се окаже много опасен.
— Уверявам те — възрази Матиас, — той е напълно предан на нашата кауза.
— И все пак — каза Пророкът. — В самия разгар на битката, ако ти се удаде възможност…
Матиас се стъписа.
— Какво ми говорите, татко?
Очите на Пророка се впиха в неговите, за да напомнят на младия мъж къде му е мястото. Накрая Пророкът се изсмя и напълни отново чашата си с вино.
— Просто хрумване. Приемам уверението ти за предаността на полковник Стен.
После махна на сина си да напусне и Матиас излезе. Пророкът се изкикоти още веднъж, изпи виното до дъно и си наля още.
— Много още има да учиш, синко. Наистина много.
Глава 33
Комплексът Ърич беше планиран не по-зле от всяко депо на Гвардейска дивизия. Беше единствената придобивка на цивилизацията на иначе пустинната планета. От двеста километра височина приличаше на едно огромно U. При отворения край на това U имаше плитък океан, удобен за изпитание на двигателите, площадка за кацане по фиксирана траектория и, разбира се, „мек“ участък за главоломно кацане.
При извивката на въпросното U се намираше самата корабостроителница, а в центъра й — грамадната гърбица на завода за монтаж на двигателите към корабните корпуси. Покрай завода се редяха машинните цехове, защитените и скрити в бункери складове за химическо гориво, стоманолеярните и прочие.
По едната страна стояха на пристан главните елементи на янската флота — няколко предишни имперски кръстосвача, няколко преустроени леки унищожителя и цяла орда корабчета за патрул в атмосферата и близка орбита. Плюс, разбира се, необходимият поддържащ транспорт — танкери, ремонтни кораби.
От другата страна на U-то се редяха безкрайни километри казарми за янските бойци, когато слязат от корабите си. В момента там бяха разквартирувани приблизително девет хиляди янци, също толкова количество работници и охрана, както и самият командващ генерал Суитан Кърия.
Глава 34
Одо следеше отмерващия секундите до спускането екран с половината си внимание. Другата половина слушаше монотонното излияние зад него, идващо от хуманоида, за когото Одо понякога се улавяше, че съжалява, задето не е бхор.
— О, да — продължаваше Алекс. — И бритският генерал заповядал на взвода да иде нагоре по хълма и да вземе главата на Рижия Рори. И тръгнал с рев нагоре взводът. И после тряс и прас, и после — тумпа, лумпа тумпа, търкалят се надолу главите на бойците. И бритският генерал гледа нагоре, а там, на хълма, стои великанът. И вика: „Аз съм Рижия Рори от Долината! Прати ми най-добрата си рота!“ И бритският генерал почервенял още повече и вика: „Адютант!“ И адютантът вика: „Сър?“ И бритският генерал рекъл: „Адютант, я прати най-добрата ми рота! Искам главата на тоя мъж!“