— Коя битка?
— В ранните дни на управлението ви.
И тогава Императорът изведнъж си спомни и смехът му прогърмя в импозантната галерия.
— Вярваш, че съм направил това? — закикоти се той и посочи вдигнатия срещу пищящата тълпа бластер.
— Но то е добре документирано — възрази горещо Суламора. — Тъкмо вие сте извършили последното отблъскване по време на Въстанието преди седемстотин години.
— Ти за глупак ли ме мислиш? По дяволите, човече! — възкликна Императорът. — Нима смяташ, че съм вдигнал оръжие срещу някого?
— Но легендата…
— Легенда, яж ми гъза — грубо отвърна Императорът. — Би трябвало да знаеш, че човек винаги може да си купи мъж с пушкало. Не, Суламора, това не съм аз. По време на Въстанието аз се постарах адски добре да остана зад бойната линия, при рушветите.
— Рушвети?
— Естествено. Първото, което направих, бе да обявя цена за главите на водачите на Въстанието. И като добри капиталисти, въстаниците предадоха собствените си водачи. — Той се усмихна. — Беше ужасно. Кръв навсякъде.
— И какво направихте с въстаналите войници?
— Какво мислиш?
Суламора се замисли над загадката, после се усмихна. Разгада я.
— Екзекутирали сте всички?
Вечният император отново се изсмя. Суламора потръпна — вече беше започнал да намразва подигравателния смях на Императора. Макар да знаеше, че не е насочен изцяло към него, кожата му настръхна от чувството, че е насочен към цялостното състояние на човечеството.
И не грешеше много.
— Не — каза Вечният император, — наех ги. Удвоих им заплатите. И сега те са най-вярната част от моите сили след Имперската гвардия.
Суламора закъта тази странна логика някъде настрана. Може би такъв вид лично прозрение щеше да му послужи някога. Но не, то никога нямаше да сработи. Как е възможно да се довериш на хора, които са се опитали да те убият? По-добре да ги смажеш бързо и всичко да приключи.
Той погледна Вечния император с ново, едва прикрито неуважение.
— Имаш ли нещо прилично за пиене? — попита Императорът.
Суламора кимна, хвана храбро Императора за лакътя и го поведе към личните си покои.
Вечният император поркаше здраво вече от два часа и разправяше мръсни анекдоти за инциденти от своето управление. Суламора се засмя насила на последната шега на Императора и — с голямо отвращение при това — забеляза, че Императорът винаги е потърпевшият във всички свои шеги. „Този човек е скапан глупак — реши той, — и при това изобщо не му пука дали някой ще го разбере.“
Бързо зарови в ума си тази мисъл. Време беше да направи своя ход — Вечният император бе погълнал достатъчно спирт, за да зашемети и един мастодонт, при това без помощта на отрезвителни хапове. С това напомняне Суламора тайно глътна четвъртия хап за тази вечер, погледна кръвясалите очи на Вечния император и реши, че моментът е наистина подходящ.
— Надявам се, че това гостуване ви беше приятно — започна той.
— Е-ес-стесттвен-но, Шала… тоест… Ша… не… Танз. Танз беше, точно така. — Императорът гаврътна поредната чаша.
— Страхотна нощ. Сега. Аре да… — хлъц… — Аре да минем по баровете на пристанището да се посбием… и после да си хванем мацки.
— Обичам мадами с фигури като… — той показа с ръце — и с мозъци като… — щракна с пръсти — явно тези жени бяха бръснач. — Ще си приказваме цяла нощ, а после… после… нали знаеш… пак цяла нощ. — След което хвърли към Суламора внезапен, остър и ужасно трезв поглед, който го стъписа.
— Освен ако — добави Вечният император — не си намислил нещо друго.
— Но… но… — запелтечи Суламора. — Това беше просто повод… да ви покажа новата си галерия.
Вечният император пак се изсмя подигравателно.
— Я недей, че ш’се пукна — каза той и продължи все така трезво: — Ти си главата на най-голямата минна компания в този регион. Нещо ти се върти в ума. А не ти стига кураж да си поискаш аудиенция. Затова ми уреждаш това царско посрещане. Скапан кичозен боклук… и некадърно при това. Гледай поне да ме напиеш… Точно в момента се мъчиш да събереш смелост да ми го изтърсиш.
— Изобщо нямам…
Контекстът, Танз. Контекстът. По дяволите, на какво учат корпоративните шефове днес? По мое време… майната му! Още веднъж — какво си намислил, Танз?
И Танз, макар и на пресекулки, му каза. За плановете на компанията му да последва слуховете в звезден куп Ерикс. Шпионите му (макар да не използва тази дума) го бяха уверили, че слухът за потенциално свръхбогатите залежи е факт… И Суламора искаше лично да връчи на Вечния император молбата на компанията му за проучвания.
— Трябваше да ме попиташ направо — каза Вечният император. — Не понасям усуквания и увъртания.