Край речния бряг двама мъже деряха глиган, провесен на едно дърво. Вече бяха разпорили корема, ножовете им бяха прибрани в каниите и сега деряха кожата на ръка, за да не се скъса. И двамата бяха голи до кръста и носеха престилки от рибя кожа върху панталоните. Изглеждаха ужасно силни, с изпъкнали зигзагообразни белези върху мускулестите ръце. Кръвта от глигана се отцеждаше във ведро от брезова кора.
В плиткото две момичета в туники от еленова кожа киснеха вътрешностите на глигана и се кикотеха, а три малки деца месеха старателно питки от кал и ги поръсваха с кленови семена. До водата бяха изтеглени две дълги кожени канута. Земята край тях блестеше от рибени люспи. Няколко кучета кръстосваха лагера в търсене на остатъци от храна.
В средата на поляната, близо до голям огън от борови дърва, седнали върху рогозки от върбови клони, няколко жени си приказваха тихо. Бяха заети да чупят лешници и да пресяват зърната от хвойна в една кошница. Никоя от тях не приличаше поне малко на Хорд или Рен. Торак се запита дали и те като него не са изгубили родителите си.
Встрани от жените една старица приготвяше стрели: пъхаше подобни на игли люспи от кремък в издълбаните жлебове и ги лепеше с каша от борова кръв и пчелен восък. Отпред на елека й бе зашит кръгъл спираловиден амулет от кост. Съдейки по амулета, Торак реши, че възрастната жена е шаманката на клана. Баща му беше споменавал за тях: хора, които могат да лекуват болести и да сънуват къде е дивечът и какво ще бъде времето. Видът на тази старица обаче говореше, че е способна и на далеч по-опасни неща.
До огъня над един мях за готвене се бе навела красива девойка. От парата косата й се беше накъдрила, докато с помощта на разклонена пръчка пускаше в кожата нагорещени до червено камъни. От миризмата на яденето устата на Торак се напълни със слюнка.
Близо до момичето бе коленичил по-възрастен мъж и въртеше два заека на дълъг шиш. Също като Хорд и той имаше червеникава коса и къса червена брада, но приликата свършваше дотук. Лицето му излъчваше увереност и сила. „Прилича на издялано от пясъчник“ — помисли си Торак и забрави за миризмата на готвено. Без да е нужно да му обясняват, разбра, че този човек притежава власт.
Ослак развърза ръцете му и го забута през поляната. Кучетата наскачаха и залаяха яростно. Старицата направи рязко движение с длан и лаят им премина в ръмжене. Всички впериха погледи в Торак. Всички, освен мъжа край огъня, който продължаваше спокойно да върти зайците. Щом свърши, обърса ръцете си в прахта, изправи се и зачака мълчаливо да се приближат.
Хубавата девойка погледна към Хорд и се усмихна срамежливо.
— Запазихме ти малко чорба — рече тя.
Торак реши, че или му е жена, или иска да стане такава.
Рен се обърна към Хорд и завъртя шеговито очи.
— Дирати ти е запазила малко чорба — повтори тя закачливо.
Хорд не им обърна внимание и заговори с мъжа край огъня. Разказа му набързо какво се беше случило. Торак забеляза, че предава нещата тъй, сякаш той, а не Ослак, е заловил крадеца. На Ослак, изглежда, му беше все едно, но Рен хвърли на брат си неодобрителен поглед.
Междувременно кучетата бяха надушили Вълк и приближаваха настръхнали Рен.
— Назад! — заповяда им тя. Те се подчиниха. Тя изчезна в най-близкия заслон и се появи отново с навито на кълбо въже от усукана кора. Завърза единия край около отвора на торбата, в която се намираше Вълк, а другия преметна през клоните на един дъб и вдигна торбата нависоко — далеч от обсега на кучетата.
„И от моя“ — осъзна Торак. Сега дори да му се удадеше възможност да избяга, не би могъл. Не и без Вълк.
Рен улови погледа му и се усмихна кисело.
Той се намръщи в отговор. Вътрешно трепереше от страх.
Хорд бе свършил с обясненията. Мъжът край огъня кимна към Ослак да избута момчето към него. Очите му бяха сини и изразителни и се открояваха върху непроницаемото лице. На Торак му бе трудно да задържи погледа си върху тях — и още по-трудно да го откъсне.
— Как ти е името? — попита мъжът. Тихият му глас караше думите да звучат по-заплашително.
Момчето облиза устни.
— Торак. А твоето? — Но той вече знаеше.