Наведе се да вземе спалния чувал от еленова кожа.
— Вземи моя — измърмори баща му. — Така и не успя да… закърпиш твоя. Размени и ножовете.
Торак замръзна на място.
— Не! Не и ножа! Ти ще имаш нужда от него!
— На теб ще ти трябва повече. А и… хубаво е да имам нещо твое, когато се отправя по Пътя на смъртта.
— Тате, моля те, не споменавай повече…
В Гората изпука съчка.
Момчето се обърна рязко.
Тъмнината беше непроницаема. Накъдето и да погледнеше, сенките придобиваха формата на мечка.
Никакъв вятър.
Никаква птича песен.
Само пращенето на дървата в огъня и биенето на сърцето му. Гората сякаш бе затаила дъх.
Баща му облиза потта от устните си.
— Още я няма — промълви той. — Но ще се появи… скоро. Ще дойде за мен… Побързай! Ножовете.
Торак не искаше да разменя ножовете. Това означаваше, че няма връщане назад. Ала баща му го наблюдаваше напрегнато и непоколебимо.
Със стиснати зъби момчето извади ножа си и го постави в ръката на ранения. После свали канията от еленова кожа от колана му. Ножът на баща му беше красив и смъртоносен — с острие от син аспид под формата на върбов лист и дръжка от еленов рог, омотана с лосово сухожилие за по-голямо удобство. Вперило поглед в ножа, то изведнъж осъзна ставащото. Приготвяше се да заживее само, без баща си.
— Няма да те оставя! — проплака. — Ще се бия с нея, ще…
— Не! Никой не може да се пребори с тази мечка!
Гарваните се разлетяха от дърветата.
Торак затаи дъх.
— Чуй ме — изхриптя баща му. — Мечката… всяка мечка… е най-силният звяр в Гората. Знаеш го. Но тази мечка е… много по-силна.
Момчето почувства как космите на ръцете му настръхват. Погледна в очите на баща си и видя тъничките червени жилки, а в средата — бездънна тъмнина.
— Какво искаш да кажеш? — прошепна то. — Какво…
— Тя е обладана от зъл дух. — Лицето на баща му стана мрачно, сякаш не беше неговото. — В нея се е вселил демон от Отвъдния свят и я е превърнал в чудовище.
От огъня излетяха сноп искри. Смълчаните дървета се снишиха, за да чуват по-добре.
— Демон? — недоумяваше Торак.
Баща му притвори очи, опитваше се да събере сили.
— Тя живее само за да убива — каза най-после. — След всяко убийство мощта й нараства. Тя ще погубва всичко по пътя си… всичко. Дивеча. Клановете. Всички ще загинат. Гората ще бъде унищожена… — Той спря, за да си поеме дъх. — След една луна време… вече ще е късно. Демонът е… много силен.
— След една луна време? Но какво…
— Мисли, Торак! Знаеш, че демоните са най-силни, когато Червеното око е най-високо в нощното небе. Тогава мечката ще стане… непобедима. — Раненият с мъка си пое дъх. В светлината на огъня момчето видя как на гърлото му пулсира жила. Съвсем слабо: сякаш всеки миг щеше да спре. — Искам да… обещаеш нещо — продължи баща му.
— Каквото кажеш!
Раненият преглътна.
— Тръгни на север. Ще вървиш много дни. Намери Планината… на Световния дух.
Торак го погледна неразбиращо. За какво говореше той?
Баща му отвори очи и ги впери в клоните над главата си, сякаш виждаше нещо, което никой друг не съзираше.
— Намери я — повтори той. — Тя е единствената надежда.
— Но досега никой не я е открил. Никой не може.
— Ти можеш.
— Как? Аз не…
— Твоят водач… той ще те намери.
Момчето съвсем се обърка. Баща му никога досега не му беше говорил така. Той беше човек на действието, ловец.
— Нищо не разбирам! — извика Торак. — Какъв водач? Защо трябва да намеря Планината? Защото там ще съм в безопасност? Това ли е? Далеч от мечката?
Баща му бавно откъсна очи от небето и ги обърна към него. По изражението му личеше, че не е сигурен колко още може да понесе синът му.
— Ох… още си много млад — рече накрая. — Мислех, че разполагам с повече време. Толкова неща не съм ти казал. Недей… не ме намразвай за това.
Торак го изгледа ужасено. После скочи на крака.
— Не мога да се справя сам. Може би трябва да намеря…
— Не! — прекъсна го баща му с изненадваща настойчивост. — Цял живот съм те държал настрани. Дори… от собствения ни Вълчи клан. Стой далеч от хората! Ако те открият… и разберат какво можеш…
— Какво искаш да кажеш? Нищо не…
— Няма време — прекъсна го раненият мъж. — А сега трябва да се закълнеш. Върху моя нож. Закълни се, че ще намериш Планината или ще умреш.