Торак също бе изненадан. Не беше очаквал да се получи.
Хорд се окопити бързо. Хвърли се напред и замахна с ножа към ръката, с която Торак държеше копието си. Момчето извика от болка, щом кремъкът се вряза между палеца и показалеца му. Загуби равновесие и изпусна копието си. Хорд атакува отново. Торак успя да се изтърколи назад и се изправи тъкмо навреме.
Сега и двамата бяха без копия. Щяха да се бият само с ножове.
Торак се скри зад огъня, за да си поеме дъх. Дишаше учестено, а ранената му ръка го болеше. По лицето му се стичаше пот. Съжали горчиво, че не бе свалил елека си като противника си.
— Какво чакаш, Хорд? — извика една жена. — Довърши го!
— Давай, Хорд — изкрещя мъжки глас. — На това ли са те учили в дълбокия лес?
Но не всички насърчаваха младежа. Вече се чуваха окуражителни викове и за Торак, макар според него подкрепата им да бе по-скоро израз на изненада, че е издържал толкова.
Разбираше, че боят не бива да продължава много. Усещаше как силите му намаляват, а и не знаеше повече номера. Хорд вземаше надмощие.
„Съжалявам, приятелю — обърна се мълчаливо към Вълк. — Май няма да успеем да се измъкнем“.
С крайчеца на окото си мерна вълчето високо на дървото. То се извиваше и скимтеше, обвито в парата от дъха си. „Какво става? — питаше. — Защо не дойдеш да ме освободиш?“
Торак отскочи встрани, за да избегне ножа, насочен към гърлото му. „Не се разсейвай! — заповяда си строго. — Забрави за Вълк!“
Но нещо продължаваше да го гризе, нещо за Вълк. Какво беше то?
Той погледна към вълчето, което скимтеше на дървото и от устата му излизаше пара…
„Не можеш да използваш огън“ — беше казал Фин-Кедин.
Внезапно мозъкът на Торак се проясни и той разбра какво трябва да направи. Престори се, че напада, изтегли се встрани и отново застана зад огъня.
— Пак ли се криеш? — присмя му се Хорд.
Торак посочи с глава към ведрото с вода.
Искам да пия. Нали може?
Щом трябва. Хлапешка работа!
Като държеше противника си под око, Торак приклекна и загреба от водата. Направи го бавно, за да заблуди Хорд и да отвлече вниманието му от къкрещия мях за готвене.
Успя. Хорд приближи огъня и се надвеси заплашително над него.
— Ти не искаш ли да пиеш? — попита Торак, както беше приклекнал.
Младежът изсумтя презрително.
Внезапно Торак посегна рязко към меха за готвене. Заби ножа си в твърдата кожа, преобръщайки меха, и врящата чорба се изсипа върху горещите въглени. Към лицето на Хорд се вдигнаха съскащи облаци пара.
Тълпата ахна изненадано. Торак се възползва от създалата се възможност и заби ножа си в китката на противника си. Заслепен, Хорд извика от болка и изпусна своя нож. Торак го изрита встрани и като се хвърли върху младежа, го повали на земята.
Докато Хорд лежеше, останал без дъх, Торак седна на гърдите му и притисна ръцете му с колене. За миг му причерня и изпита неистово желание да убива. Сграбчи червеникавата коса на Хорд и блъсна главата му в земята.
После усети как нечии силни ръце го отделиха от противника му.
— Всичко свърши — чу гласа на Фин-Кедин.
Торак се заизвива в ръцете му. Хорд скочи на крака и затърси ножа си. Задъхани, двамата се изгледаха кръвнишки.
— Казах, че свърши — отсече Фин-Кедин.
Сред тълпата се надигна ропот. Според присъстващите боят не бе приключил.
— Той го измами! Използва огън!
— Не, спечели съвсем честно!
— Кой го казва? Трябва да се бият отново!
Ала нито Торак, нито Хорд имаха желание за това.
— Момчето спечели — обяви Фин-Кедин и отпусна хватката върху Торак.
Торак разкърши тяло и избърса потта от лицето си, а Хорд прибра ножа си в канията. Личеше, че е бесен, но бе невъзможно да се каже дали се сърдеше на Торак или на себе си. Дирати постави ръка на рамото му, но той я отблъсна раздразнено и като си запробива път сред тълпата, изчезна в един от заслоните.
Сега, когато вече не жадуваше кръв, Торак усети, че му се гади и се разтрепера. Пъхна ножа в канията и докато се оглеждаше за нещата си, видя, че Фин-Кедин го наблюдава.
— Ти наруши правилото — каза спокойно старейшината на Гарваните. — Използва огън.