— Няма да успееш — каза Торак. Усети как Вълк започна да гризе суровата кожа с острите си предни зъби. Стараеше се да не мърда, за да не го пропъди. В същото време се молеше младежът да не погледне зад него и да види какво прави вълчето.
Но Хорд беше твърде възбуден, за да забележи. Крачеше напред-назад и накрая се обърна към Торак.
— Ти си я виждал, нали? Виждал си мечката.
Момчето се изненада.
— Разбира се, че съм я виждал. Тя уби баща ми.
Хорд се огледа предпазливо наоколо.
— И аз съм я виждал.
— Къде? Кога?
Младият мъж потрепна, сякаш се предпазваше от удар.
— Бях на юг. С Еленовия клан. Учех се на шаманство. Саен, нашата шаманка — той кимна към старицата, увлечена в разговор с гарвана, — ме накара да отида. Отново загриза нокътя си, който вече беше започнал да кърви. — Бях там, когато уловиха мечката. Видях как я направиха.
Торак го изгледа недоумяващо.
Направиха? Какво искаш да кажеш?
Но Хорд си беше отишъл.
Нощта преполови, стареещата луна изгря на небето, а срещата на клановете още продължаваше. И Вълк още ближеше и гризеше суровата кожа. Но Ослак бе направил здрави възли и на вълчето му беше трудно да се пребори с тях. „Не спирай — умоляваше го Торак мълчаливо. — Моля те, не спирай“.
Беше твърде изплашен, за да изпитва глад, но натъртеното от двубоя тяло го болеше, а вързаните му ръце бяха изтръпнали. Дори Вълк да успееше да прегризе възлите, не беше сигурен дали щяха да му стигнат силите да избяга и да се промъкне незабелязано покрай пазачите.
Продължаваше да мисли за казаното от Хорд: „Видях как я направиха…“
Имаше и още нещо. Хорд бе живял с Еленовия клан — същия, от който произхождаше майка му. Той не си я спомняше, защото бе умряла скоро след раждането му, но ако Гарваните бяха приятели с нейния клан, може би щеше да ги убеди да го пуснат.
Отвън пясъкът изскърца под нечии мокасини. Бързо! Не бива да видят как Вълк гризе въжето около китките му.
Торак едва успя да предупреди Вълк с едно припряно „уф-уф“ — на което за щастие вълчето се подчини — и на вратата се показа Рен. Гризеше печена заешка кълка.
Огледа изпитателно Вълк, който седеше невинно зад него, после се втренчи в Торак — той също впи поглед в нея, молейки се да не го приближава повече.
Кимна по посока на събранието и я попита дали там има представители на Вълчия клан.
Тя поклати глава.
— Днес не са останали много хора от Вълчия клан. Не могат да те спасят, ако на това се надяваш.
Момчето не отговори. Опъна въжето около китките си и усети, че поддава. Беше започнало да се разтяга, както прави кожата, когато е мокра. Ех, защо Рен не си тръгва!
Но тя явно нямаше такова намерение.
— Липсват представители на Вълчия клан — каза момичето с пълна уста, — но има от много други кланове: Жълтата глинена глава е от клана на Зубъра. Зубрите живеят в дълбокия лес и се молят много. Според тях ще се справим с мечката, ако се молим на Световния дух. Мъжът с брадвичката е от Глигановия клан. Той иска да направим стена от огън и така да прогоним мечката към Морето. Жената със земната кръв на косата е от Еленовия клан. Не съм сигурна какво мисли. Тях трудно можеш да ги разбереш.
Торак се чудеше защо Рен е толкова приказлива. Какво ли щеше да поиска?
Каквото и да беше, той реши да се съгласи, само и само да отклони вниманието й от действията на Вълк. На глас каза:
— Майка ми беше от Еленовия клан. Може би онази жена ми е роднина. Може би…
— Тя каза, че не е. Не желае да ти помогне.
Той се замисли за момент.
— Вашият клан е в добри отношения с хората от Еленовия, нали? Брат ти каза, че се е учил за шаман при тях.
— Е, и?
— Той… той ми каза, че е видял как правят мечката. Какво значи това?
— Тя присви недоверчиво очи.
— Трябва да знам — настоя Торак. — Мечката уби баща ми.
Рен впери разсеян поглед в заешкото бутче.
— Хорд им беше храненик. Нали знаеш какво означава храненик? Живееш с хората от друг клан известно време, за да се сприятелиш с тях и да си намериш партньор.
— Чувал съм за това — каза Торак. Усети как Вълк отново задъвка въжето около китките му. Опита се да го пропъди с пръсти, но не успя. „Не сега — помисли тревожно. — Моля те, не сега“.
— Беше там девет месеца — продължи Рен и отхапа от бутчето. — Те са най-добрите шамани в Гората. Затова отиде при тях. — Устните й се извиха подигравателно. — Хорд обича да е най-добрият. — После се намръщи. — Какво прави вълчето?