— Нищо — побърза да отвърне Торак. А на Вълк каза през зъби: — Махай се оттук! Махай се!
Разбира се, вълчето не му обърна внимание.
Торак отново се обърна към момичето.
— Какво стана после?
Друг подозрителен поглед.
— Защо питаш?
— А ти защо ми казваш всичко това?
Лицето й стана безизразно. Умееше да пази мълчание не по-зле от Фин-Кедин. Замислено почисти зъбите си от късче заешко месо.
— Скоро след като Хорд отиде при Елените — продължи най-сетне тя — в лагера им се появил някакъв скитник. Бил от Върбовия: клан, но осакатял по време на лов. Или поне така казал. Хората от Еленовия клан го приели при себе си. Но той… — Тя се поколеба, изглеждаше по-малка и по-неуверена. — Той предал доверието им. Не бил просто скитник, а шаман. Скрил се на тайно място в Гората и създал демон. А после го затворил в тялото на мечка. — Тя замълча. — Когато Хорд разбрал, вече било твърде късно.
Изведнъж сенките навън станаха по-плътни.
Далече в Гората изписка лисица.
— Защо? — възкликна Торак. — Защо го е направил… този скитник?
Рен поклати глава.
— Кой знае? Може би, за да има някой, който да изпълнява желанията му. Но нещата се объркали. — Светлината от огъня се отразяваше в тъмните й очи. — Щом демонът влязъл в тялото на мечката, станал много силен. И се освободил. Убил трима души, преди да успеят да го прогонят. А сакатият скитник изчезнал.
Известно време Торак не каза нищо. Чуваше се единствено шепотът на дърветата, разклащани от нощния бриз, и стържещият звук от езика на Вълк, който продължаваше да ближе кожата.
Неволно вълчето захапа Торак. Без да мисли, той се обърна и изръмжа предупредително.
Вълк тутакси отскочи назад и се извини с широка усмивка.
Рен ахна.
— Ти можеш да му говориш!
— Не! — извика Торак. — Не, грешиш…
— Видях те! — Тя пребледня. — Значи е истина! Предсказанието е истина! Ти си Слушателя!
— Нали ти казах, че не мога…
— Няма да позволя това — прошепна Рен. — Няма да те оставя да заговорничиш срещу нас. И Фин-Кедин няма да те остави. — Тя бързо извади ножа си, сряза каишката на Вълк и като го грабна в ръце, се втурна през поляната към събранието на клановете.
— Върни се! — извика Торак отчаяно. Задърпа се яростно, но въжетата го държаха здраво. Вълчето не бе имало достатъчно време да ги прегризе.
Обзе го ужас. Беше залагал всичките си надежди на Вълк, а сега него го нямаше. Слънцето щеше да изгрее скоро. Птиците в дърветата вече се размърдваха.
Опита се отново да разхлаби възела около китките си. Уви, безуспешно.
Отсреща на поляната Фин-Кедин и старицата на име Саен се изправиха и тръгнаха към него.
Единадесета глава
— Какво знаеш? — попита Фин-Кедин.
— Нищо не знам — отвърна Торак, вперил очи в назъбения кокален нож, втъкнат в колана на старейшината на Гарваните. — Ще ме принесете ли в жертва?
Фин-Кедин не отговори. Двамата със Саен се бяха навели от двете страни на входа и го гледаха втренчено. Той се почувства като уловено в капан животно.
Заопипва земята зад гърба си с надеждата да намери нещо — каквото и да е, — за да среже суровата кожа. Пръстите му попаднаха само на рогозка от върбови клони — гладка и безполезна.
— Какво знаеш? — повтори въпроса си Фин-Кедин. Торак си пое дълбоко дъх.
— Аз не съм Слушателя — каза той колкото може по-твърдо. — Не бих могъл да бъда. Никога не съм чувал за Предсказанието. — Но все пак се чудеше защо Рен е толкова сигурна. Какво общо имаше неговата способност да говори с вълците?
Фин-Кедин се отмести от входа на заслона. Лицето му беше по-непроницаемо от всякога, но Торак видя как ръката му се стегна около дръжката на ножа.
Саен се наведе напред и се взря в очите на Торак. На светлината на огъня той успя да я разгледа по-добре. Досега не беше срещал толкова стар човек. През рядката бяла коса черепът й блестеше като полирана кост. Лицето й бе добило остри птичи черти. Възрастта бе унищожила всяко състрадание и бе запазила само суровата гарванова природа.
— Според Рен — каза тя с дрезгавия си глас — ти можеш да говориш с вълка. Това е част от Предсказанието. Частта, която не ти казахме.