Момчето спря несигурно — чудеше се какво да предприеме. Веднъж двамата с баща му се бяха натъкнали на подобни могили. Това сигурно беше костницата на Гарвановия клан: мястото, където полагаха останките на умрелите.
Пътят му към лагера — към Вълк — минаваше през землището на костницата. Щеше ли да събере смелост да го прекоси? Той не беше от Гарвановия клан. Не можеше да нахлуе в костницата на чужд клан, без да разсърди неговите предци…
Между могилите се стелеше лека мъгла. Бледите призрачни стъбла на бучиниша се поклащаха над главата му, а моравите стръкове на умиращата върбовка се спускаха като изсъхнали пръсти към земята. Наоколо се издигаха тъмни дървета, заслушани в шумовете на Гората: дървета, които оставаха зелени през цялата зима, които никога не спяха. На клоните на най-високия тис бяха кацнали три гарвана и го наблюдаваха. Кой ли от тях беше закрилникът на клана?
Зад него се разнесе кучешки лай.
Озова се в капан. Фин-Кедин беше умен: мяташе мрежата надалеч, а после я свиваше около плячката.
Торак нямаше къде да бяга. Реката беше твърде бърза, за да плува в нея, а покатереше ли се на някое дърво, гарваните щяха да го издадат и той щеше да падне в ръцете на преследвачите си като простреляна катерица. Опиташе ли да се скрие в шубраците, кучетата щяха да го измъкнат оттам като невестулка.
Приготви се да посрещне съдбата си. Нямаше нищо, с което да се защити, дори камък.
Заотстъпва назад — право към най-голямата могила. Идеше му да закрещи: трябваше да избира между живите и мъртвите.
Нещо го сграбчи отзад и го завлече навътре в тъмнината.
Тринадесета глава
— Не мърдай — прошепна някакъв глас в ухото му, — не издавай звук и не докосвай костите!
Торак дори не можеше да ги види; не виждаше нищо. Беше се свил в лъхащата на гнило тъмнина с нож, притиснат към гърлото. Стисна зъби, за да спре тракането им. Около себе си усещаше хладната тежест на натрупаната пръст и разпадащите се кости на мъртвите Гарвани. Надяваше се всички души да са поели по Пътя на смъртта. Ами ако беше останал някой?
Трябваше да се измъкне оттук. Щом първоначалният шок от залавянето му премина, чу стържещ звук — изглежда този, който го бе хванал, се опитваше да закрие входа на костницата с камък. Постепенно очите му свикнаха с тъмнината и той забеляза бледа ивица светлина. Каквото и да бе затворило входа, не го закриваше напълно.
Помисли си дали да не опита да избяга и тъкмо тогава чу гласове. Слаби, но ставаха все по-ясни.
Торак изтръпна. Онзи, който го бе пленил — също.
Шумът от приближаващи стъпки се усили и спря на три крачки от костницата.
— Не би посмял да дойде тук — обади се боязливо мъжки глас.
— Кой знае — прошепна женски глас. — Той е различен. Видя как спечели двубоя с Хорд.
Кракът на момчето потръпна конвулсивно и в тъмнината нещо изшумоля.
— Шт! — обади се жената. — Чух нещо!
Торак затаи дъх. Ножът се притисна още по-силно към гърлото му.
— Гра-гра! — Между дърветата проехтя писък на гарван.
— Закрилникът не ни иска тук — измърмори жената.
— Да си вървим. Прав си. На момчето няма да му стиска да дойде тук.
Щом ги чу да се отдалечават, Торак изпита огромно облекчение.
След малко се опита да промени позата си, но острието на ножа го спря.
— Не мърдай! — изсъска човекът зад него.
Този път той разпозна гласа — беше на Рен. Рен?
— Вониш ужасно — прошепна тя.
Той се опита да обърне глава, но ножът отново го спря.
— За да не ме усетят кучетата — отговори тихо.
— И без това не припарват тук, не им е разрешено.
Торак се замисли за момент.
— А ти откъде знаеше, че ще мина оттук? И защо…
— Не знаех. Стига си приказвал! Може да се върнат.
Останаха неудобно свити в хладната тъмнина цяла вечност — както се стори на Торак. Най-сетне Рен го срита и му каза да се размърда. Помисли да й се противопостави, но се отказа. Ако започнеха борба, щяха да осквернят костите. Послушно отмести каменната плоча, която закриваше входа, и се измъкна навън. Около могилите беше безлюдно. Дори гарваните си бяха отишли.
Рен го последва заднишком, влачейки две раници от лескови пръчки — едната беше неговата. Той се скри в близките храсти и я гледаше озадачено как влезе отново в костницата и се появи с два навити на руло спални чувала, два колчана и два лъка, увити в кожа от сьомга, за да не се навлажнят. Накрая измъкна една торба от еленова кожа: вътре нещо се гърчеше неистово.