— Вълк! — извика радостно Торак.
— Тихо! — Рен хвърли предпазлив поглед в посоката, в която се намираше лагерът.
Торак побърза да отвори торбата и вълчето веднага изскочи навън, потно и рошаво. Подуши въздуха и щеше да побегне, ако Торак не го беше сграбчил и не му беше обяснил с нисък лай, че това е той, а не някоя кръвожадна росомаха. Вълк откри зъби в широка усмивка, завъртя игриво задница и радостно близна момчето по шията.
— Побързай — обади се момичето зад него.
— Идвам — отвърна Торак и като загреба с шепа от напоения с роса мъх, избърса най-миризливата част от изпражненията, а после нахлузи мокасините си. Рен предвидливо се беше сетила да вземе и тях.
Когато понечи да вдигне раницата си, видя с изненада, че тя е поставила стрела на лъка си и я е насочила към него. Забеляза, че е преметнала през рамо и неговия лък и колчан. Брадвичката и ножът му бяха затъкнати в колана й.
— Какво правиш? — попита той недоумяващо. — Мислех, че ми помагаш.
Тя го изгледа презрително.
— От къде на къде ще ти помагам? Аз помагам само ма своя клан.
— Тогава защо не ме издаде преди малко?
— Защото искам да съм сигурна, че ще стигнеш до Планината на Световния дух. Ако не те принудя, няма дори да опиташ. Просто ще подвиеш опашка и ще избягаш. Защото си страхливец.
Торак я изгледа смаяно.
— Страхливец?!
— Страхливец, лъжец и крадец. Ти открадна еленчето ни, спечели боя с Хорд чрез измама и излъга, че не си Слушателя. А после избяга. Хайде тръгвай, няма да повтарям повече.
Със стрела, насочена в гърба, Торак пое на запад по течението на Реката. Движеше се все покрай върбите и носеше Вълк на ръце, за да не могат кучетата да надушат миризмата му. Обвинението на Рен още ехтеше и ушите му.
Странно, не се чуваше никакъв шум от преследване. Това го разтревожи повече от роговете от брезова кора…
Рен наложи бърз ход и той се запрепъва след нея. Беше уморен и гладен, а тя — отпочинала и сита; това означаваше, че трудно може да й се измъкне. Но пък беше по-дребна от него и той си помисли, че би могъл да я надвие, преди да успее да го нарани с този лък.
Въпросът беше — кога? Изглежда, тя съвсем искрено искаше да му помогне да избяга от Гарваните, привеждайки го по тесните и сравнително безопасни еленови пътеки. Реши да изчака, докато се отдалечат достатъчно от лагера. Но обидата й не му даваше мира.
— Не съм страхливец — подхвърли той през рамо. Вървяха покрай Реката през сенчеста дъбова гора. Заплахата от преследване като че ли беше намаляла.
— Защо тогава побягна от лагера?
— Защото щяха да ме принесат в жертва!
— Още не го бяха решили. Затова спореха толкова разпалено.
— И какво трябваше да сторя аз? Да чакам и да видя какво ще стане?
— Предсказанието може да означава две различни неща — каза студено Рен. — Ако не беше избягал, щеше да го разбереш.
— Защо ти не ми обясниш, щом си такава всезнайка? — рече Торак подигравателно.
Тя въздъхна шумно.
— Предсказанието може да означава, че ще те принесем в жертва и ще предадем кръвта ти на Планината. Така ще се избавим от мечката. Хорд смята, че е точно това. Той иска да те убие, за да отнесе кръвта ти на Планината. — Тя замълча, после продължи. — А според Саен само ти можеш да намериш Планината и да унищожиш мечката.
Той се обърна рязко.
— Аз? Да унищожа мечката?!
Тя го измери с поглед от главата до петите.
— Знам, че изглежда невъзможно. Но Саен е сигурна. Аз също съм сигурна. Слушателя трябва да намери Планината на Световния дух… и после, с помощта на Духа, да унищожи мечката.
Торак примигна невярващо. Думите й звучаха нелепо.
— Защо не си признаеш? — попита сърдито Рен. — Ти си Слушателя: биеш се с въздух, както е в Предсказанието; говориш с тишина: тази свирка. А и първите думи на Предсказанието са, че Слушателя може да приказва с останалите ловци в Гората — ти можеш да говориш с тях, защото баща ти те е оставил във вълча бърлога, когато си бил бебе.
Торак присви очи.
— Откъде знаеш това?