— Трябва да се върнем назад — каза тя.
— Не можем. Това е пътят за Планината.
Кехлибарените очи на Вълк бяха потъмнели от страх. Той продължи бавно напред с наведена глава и настръхнала козина.
Торак и Рен го последваха колкото може по-безшумно. Хвойните деряха мокасините им. Брадатият мъх протягаше тънки пръсти към лицата им. Дърветата не помръдваха: бяха притаили дъх в очакване.
— Може би не е… — прошепна Рен. — Искам да кажа, че може да е рис. Или росомаха.
На Торак не му се вярваше.
Завиха по пътеката и излязоха при една повалена бреза. Върху кървящата й кора имаше дълбоки следи от нокти.
И двамата мълчаха. Знаеха добре, че понякога мечките острят нокти на дърветата, за да отбележат територията си и да прогонят останалите ловци.
Вълк се приближи до брезата, за да я подуши по-добре. Момчето го последва и въздъхна облекчено:
— Язовец.
— Сигурен ли си? — попита Рен.
— Драскотините са по-малки от мечешки и върху кората има кал. — Той обиколи дървото. — Предните му нокти са били пълни с пръст, защото е ровел за червеи. Спрял е тук, за да ги почисти, и после си е тръгнал. Натам. — Той махна с ръка на изток.
— Откъде знаеш всичко това? — учуди се момичето. — Вълк ли ти каза?
— Не. Гората. — Той улови озадачения й поглед. — Преди малко видях една червеношийка с косми от язовец в човката. Идваше от изток.
— Добър следотърсач си.
— Татко беше по-добър.
— Във всеки случай си по-добър от мен — призна Рен. В гласа й нямаше завист, просто установяваше факт. — Но защо язовец ще уплаши Вълк?
— Не е язовецът. Според мен беше нещо друго — отвърна Торак.
Тя свали неговия лък и колчана от рамото си и му ги подаде. После му върна и брадвичката.
— Дръж. По-добре ги вземи.
Отново поеха по пътеката. Вълчето вървеше отпред, след него Торак се оглеждаше за знаци, а Рен ги следваше, като се напрягаше да види какво има зад дърветата.
Бяха изминали около петдесет крачки, когато Торак спря толкова внезапно, че тя едва не се блъсна в него.
Младият бук все още стенеше, но нямаше да живее дълго. Мечката беше изляла яростта си върху него: прекършила бе върха му, смъкнала бе кората му на дълги кървящи ивици и бе издълбала жестоки бразди високо върху ствола му. Много високо. Ако Рен се покачеше на раменете на Торак, пак нямаше да стигне най-долната следа от ноктите й.
— Никоя мечка не е толкова огромна — прошепна момичето.
Торак не отговори. Пред очите му изплува споменът за спускащата се есенна вечер, обвита в синкав здрач, когато двамата с баща му се готвеха да лагеруват. Той бе казал нещо смешно и баща му се беше засмял. После Гората бе експлодирала. Гарваните се бяха разлетели с дрезгав вик. Боровете бяха застенали. От тъмнината между дърветата се бе надигнала още по-дълбока тъмнина…
Стара е — добави Рен.
Какво? — не разбра Торак.
Тя посочи към ствола.
Кръвта на дървото се е втвърдила. Виж, почти е черна.
Торак разгледа бука. Права беше. Мечката бе смъкнала кората преди повече от два дни.
Но той не изпита облекчение като Рен. Тя не знаеше най-лошата част.
„След всяко убийство — бе казал баща му — силата й ще расте… Когато Червеното око се издигне най-високо… мечката ще стане непобедима“.
Дървото бе доказателство за това. През нощта на нападението мечката беше огромна, но не чак толкова.
Става все по-голяма — прошепна той.
— Какво? — попита Рен.
Торак й предаде думите на баща си.
— Но… оттогава не е изминала дори една луна.
— Знам.
На няколко крачки встрани от пътеката забеляза три дълги черни косъма, закачени на едно клонче на височината на главата му. Дръпна се рязко.
— Продължила е натам. — Посочи към долината. — Виждаш ли как клоните са се извили малко неестествено.
Но това не го успокои. Мечката можеше да се върне по друга пътека.
От храстите се чу острото изсвирване на мушитрънче.
Торак си пое дълбоко дъх.
— Едва ли е наблизо. Мушитрънчето нямаше да се обади.
Малко преди залез-слънце спряха край един кален поток да си направят заслон от гъвкави лескови фиданки. Бодливата зеленика им осигуряваше известно прикритие и те запалиха малък огън. Хапнаха от сухото месо, но не посмяха да рискуват с питките от сьомга — мечката щеше да надуши миризмата им от много дни разстояние.